В Македония за три дни.
Стоян Спасов-Ровела
С фирма “Бохемия”, гид – Георги Михайлов, шофьор – Юри Цветков ще посетим Македония, а как беше официалното ù име, нали се водеше спор – едни признават едно, други – друго. Абе ще посетим тази държавица с около 27000 кв.км площ, 2200000 ж., от които 1300000 християни, 800000 мюсюлмани, 75000 евреи; простираща се между 40о51’ и 42о22’ северна ширина, 20о27’ и 23о05’ източна дължина; най-южната ù точка е Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро; най-северната – Анище, на север от с.Луке; най-западната – Кестеняр до Дебър; най-източната – Ченгене кале до Берово. А името ù на гръцки означава планинска, висока страна.
Кога става това – има ли значение, беше тази година. Спомням си, беше петък, тръгнахме по тъмно, жива душа по софийските улици. От Александър Невски, покрай НДК, за малко по бул. Черни връх и ето ни на Ц.Борис III. И Владая още спи, въпреки, че вече просветля, а родният трикольор върху къщата на Жорж Ганчев дали се вее, Боже мой няма го! Какво се е случило, /после разбираме, че той е отскочил за малко до второта си родина Америка, но защо е трябвало да свали знамето от къщата си, която е непосредствено до боровата гора, горе високо/. Винаги, когато съм минавал оттук – знамето се е виждало ясно! А от другата страна на шосето ни показват в. Дупевица, 1256 м. от Люлин планина, влизаща в Завалската планинска верига.
Навлизаме в Пернишката котловина с надморска височина около 800 м., затворена между Витоша, Голо Бърдо и Люлин. Тук най.големият град е Перник със своите около 94000 жители, една трета от които са до 25 години. През града минава р. Струма, извираща от под Черни връх. Перник е областен център.
Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски").
В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перни.
В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра воевода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху високото плато, подпряло селището от югозапад. На два пъти - през 1004 и 1016 г. византийските войски, начело с Василий II Българоубиец обсаждали пернишката крепост, но понасяли големи загуби и били принуждавани да се оттеглят. Едва след като Василий II покорил всички български земи Кракра бил принуден да прекрати съпротивата (1018 г.).
Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители.
Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия.
От 1891 тези залежи интензивно се разработват и Перник става център на каменовъгленото производство на Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. Тук се ражда и първата концесия в България – за разработване пернишките въглища от англичаните. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика.
Неусетно в далечината се появява и градът с многото имена – през първи век римляните го нарекли Пауталия, /градът на изворите/; споменава се и със славянското си име Велбъжд, за да бъде запазен и до днес под името Кюстендил – кръстен на феодалния владетел Константин Драгаш.
Слушайки интересните обяснения на Жоро, /вече сме на малки имена/ не разбрахме, че сме вече на границата. Няма големи формалности, пресичаме я и по изпълнения със завои, но без дупки път се отправяме към тази толкова близка, а в същото време стремяща се да се отделечава от нас държава. Тя е осеяна с 65 планини, 1/3 от територията ù е покрита с гори, климатът ù е преходно-средиземноморски, в която “житото е као дренки”, а “овците – као волове”, а македонецът се пита: “А каменье ли ке ручам”? Какво ли се крие в недрата на Македония – ами почти същото, както и българските земи. Лигнитни камени въглища, железни руди, манган, хром, олово, цинк, гипс, азбест, мрамор – от всичко по малко. А ток внасят от Албания?. Пред най-близкото населено място – Крива паланка, ни посрещат и първите рекламни пана: “Скопско пиво – и све е можно”! или “Ако се факяш, факяй се за даб”!, /на известното, яко дърво е кръстена бира/. Първото известно име на това градче е Егри Дере Паланка – дадено е от Байрам Паша през XVII в. Тук е родена известната Румяна Войвода.
Изведнаж Жоро ни заостри вниманието – от дясно трудно се вижда манастирът Св. Прохор Пчински, известен с това, че през 1946 г. там са “затворени” видни македонски учени и за 3, /три/ месеца “измислят” македонската азбука. Ето вижте една разлика между бълг-ски и мак-ски: за да се различава от българското “сладкарница”, тези учени измислили “македонското” слаТкарница.
Ето го и Скопие – столицата на днешна Република Македония. Римляните го наричали Скопи, византийците – Скупи. Бил е населен преди всичко с “дардани”. През 518 г. земетресение го срива до земята, Юстиниан го възстановява и му слага името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът си връща старото име. Има 507000 ж.; през 972 до 992 е бил столица на България. Университетът носи името на светите братя Кирил и Методий. Тъй като градът е разположен във Вардарската разломна зона катастрофално земетресение през 1963 г. унищожава 80% от постройките на града, не искам да споменавам жертвите!
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak1.jpg
Японецът Конзо Танге прави нов градоустройствен план на града. Какво не трябва да се пропусне да се види – старият мост, чаршията, мустафа Пашината джамия, Саат кулата с червените тухли, църквата Свети Спас, където през 1946 г. са пренесени тленните останки на Г.Делчев, дюкянът Европа със своите бонбони, шоколад и локум, старата ж.п. гара със спрелия на 5 ч. 17 мин. часовник – точното време на жестокото земетресение, новата, модерна църква Св. Климент в центъра на града.
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak4.jpg
Продължаваме нашето пътуване, пресичаме р.Пена, /Тетовска/, приток на Вардар и навлиздаме в Тетово със своята шарена джамия или Арбаба Баба теке, което сега е увеселително заведение. Една въжена линия води до Попова капа, известен зимен курорт. Друго красиво място, подобно на нашите мелнишки пирамиди, е Лешница, където може да вкусите от известните шапланински кашкавал и сирене.
А в Гостивар е известен с чифлика на Мемед Ага и вкусния локум, който се прави тук.
Подминаваме Дебар, известен със своята резбарска школа. Тук наблизо се намира с.Тревонча – родното място на Сирма войвода. А в Кичевското поле е ТЕЦ”Осломей”.
Наближаваме Струга, разположен на р.Църни Дрин, изтичаща от Охридското езеро. Тук са родени авторите на “Народни песни на македонските българи” – Димитър и костадин Миладинови. Градът е известен с Августовските Стружни вечери на поезията.
Ето го и Охрид със своите 50000 жители – най-старият град в света, /7 – 8 век.пр.н.е./. За пръв път се споменава за населеното място Лихнидос, /градът на светлината/ на Виа Агнация, което е днешният Охрид. Това място е свещено за християнството със своите 365 църкви. Климент Охридски създава тук първия Университет в Европа. Неговото дело е продължено от Наум Охридски, изгражда манастир.
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak6.jpg
Към края на Първата Българска държава става нейна столица. През 1767 г. Епископията е ликвидирана от султана. Още тогава назрява недоволство, което се ръководи от Димитър Миладинов. Градът дава на историята видни личности – воеводите Хр.Узунов, Методи Попчев; генералите Климент Бояджиев, Ал.Протогеров; историка Иван Снегаров; възрожденците Георги Балашчев, Григор Пърличев.
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak5.jpg
Градът има три порти –челна, горна и долна. Това е град на ридовете. Близо до града се намира едно селце, което е известно с това, че по време на Втората св. война, когато българските войници са навлизали по тези места, селото е останало без череши и вишни. След като селяните обрали всички цветя от градините, за да закичят братските войни, те започнали да кършат цъфналите овошки.
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak7.jpg
А какво не знаем за езерото – дълбочина 285 м., прозрачност у22 м, на второ място след Байкалското езеро. Най-старото езеро в Европа – 3-4000000 години. Тук се въдят 25 вида риба. На източния му бряг се намира най-скъпия хотел – “Два бисера”. Малко след него е манастирът Св. Наум. Старото му име е Св. Архангели, но после приема името на този лечител, който умира през 1910 г. Оттук се вижда третия град, разположен на езерото – албанският Поградец. Пред входа можете да видите “дървения” Наум., издялан през 2005 г. от охридчанина Борис Цепар.
http://i41.photobucket.com/albums/e286/geometre/mak8.jpg
Готови сме за обратния път. Сбогуваме се с Драган, собственик на малкия , но чист и удобен семеен хотел, а той за спомен ни раздава от семената на прецъвтялото турско цвете пред хотела.
Пресичаме Преспанската котловина. Тук са двете езера – Голямото, /простира се в Македония, Албания, Гърция/ и Малкото Преспанско езеро, изцяло в гръцка територия. Оказва се че гробът на цар Самуил се намира на остров свети Ахил от малкото езеро. Много овощни градини – ябълки, круши. Центърът на този район е гр. Ресен, родно място на Симеон Радев, д-р Хр. Татарчев, на автора на сентенцията “Со кратце, со благо и со малко кьотек” Андрей Ляпчев.
В подножиетона планината Баба е гр. Битоля. Тук полицейски началник е бил Бранислав Нушич. Главната улица на Битоля (Битола) е много оживена. Като че ли е истина твърдението, че в Битоля са най-красивите жени в Македония. Има три ТЕЦ. Близо до града е известния “завой на Черна”, където по време на Първа св. война много български юнаци намират смъртта си.
Преминаваме през областта Тиквеш, известна с виното си, подобно на Мелнишкото. После в далечината се появява Кочан известен с “Кочанския ориз”. Преминаваме през последния град до границата – Делчево, където още една раклама на банка привлича вниманието ни – “Иднина наместо судбина”. Спускаме Власина планина към границата.
Довиждане, Македония!
http://www.moiteplanini.com/album.php?aid=169
