Ей, мързелива е днешната младеж... Ще трябва най-дъртия да напише няколко реда за последното скитане из Балкана... 
След многобройни рокади и реорганизации, в петък вечерта най-накрая се разбра кой ще идва на планиниа и кой не. В крайна сметка софийската група изглеждаше така – Илиян (Yogi), Ники (nnn), Слави (Slavei) и моя милост. След поредица от разговори, уточнения и изчаквания потеглихме още същата вечер за Пловдив при Цецо. Пътуването до там се оказа не лека задача и по едно време групата замалко да се увеличи с един пътник. Някакъв безумен стопаджия беше излязъл почти в средата на дясната лента за движение на магистралата и махаше ли махаше, въпреки ужасната мъгла. За малко да го просна на капака, но му се размина. Заслужаваше да слезем и да му хвърлим един хубав бой, ама нейсе. Около един след полунощ най-после се добрахме под тепетата и малко по-късно вече се бяхме натръшкали кой където свари.
Събота сутрин в село Труд се събрахме с Рада и Станислав и всички заедно потеглихме за Карлово. Малко преди да пристигнем мъглата се разкъса и Балканът се откри с цялото си величие. Пловдивската група не се поблазни от идеята да бъхти през Равнец и потегли за заслон Ботев по долината през х. Левски. Нашата група беше непоколебима – ще се гърчим докрай! В 08:30 потеглихме по баира, който се оказа учудващо безснежен чак до края на стръмната час (на около час след х. Равнец). Горе на равното снегът постепено взе връх и сложихме снегоходките. Ники и Слави биеха пъртината напред, а ние с Илиян се влачехме след тях (не ни биваше много този ден). Аз исках да се кача на най-високата бабуна на масива и затова се разделихме на 2 групи: Ники и Слави поеха направо към заслона, а аз и Илиян навестихме част от заобикалящите ни бабуни, след което и ние задрапахме към Жълтец и оттам към Ботев. Въпреки че снега по билото беше сравнително твърд и не се затъваше много, качването на Жълтец ми се стори безкрайно и подтискащо. Идаваше ми да си извадя чувалчето и да се просна насред снега. Зорлем се докопахме до билото и след малко бяхме в заслона, където другарите ни тъкмо бяха нацепили дърва и палеха печката. След малко пристигна пловдивската завера и настана калабалък. След като се хапнахме юнашката и си починахме, част от групата се качихме на вр. Ботев, където ни посрещна метеоролога Владо (нов е на вр. Ботев, но 20 години е бил на вр. Мусала). Много приятен и добър човек. Полафихме с него, черпи ни чай, като категорично отказа да ни вземе пари.
Наляхме си солидно количество вода, за да не топим сняг и след прогнозата за времето поехме обратно към заслона. След лафове, табла и торта (Ники имаше Рожден ден) полека лека се оттеглихме по леглата, защото неделята ни чакаше сериозно ходене по билото.
Станахме в 05:00, разделихме се с Рада и Цецо (Станислав още спеше) и в 06:15 още по тъмно потеглихме на запад.
Времето все още беше добро и трябваше да се задържи такова поне до следобеда. Със стегнато темпо минахме през Млечния чал и Жълтец и се спуснахме по ръба, където ни завари изгрева. В началото на Костенурката другарите ми си сложиха котките, а аз подсекох голямата скала и продължих със снегоходките, които свалих някъде по средата на ръба между Костенурката и Кръстците. Дотам някъде имаше следи, които после се губеха незнайно къде. Предстоеше най-трудната част – минаването през „костенурчетата” и подхода към Кръстците.
След няколко жандарма стигнахме края на ръба малко преди седлото между двата върха, където на самото било се спуска отвесна стена и слизането трябва да стане или с рапел, или по стръмен улей, спускащ се на север. Избрахме улея и бавно и внимателно се спуснахме по него, подсекохме отвесната стеничка и излязохме отново на билото. Снегът в улея беше доста неприятен и спускането не беше съвсем безопасно, но всички се справихме и продължихме напред. Последва лесен участък от билото, завършващ с малка скаличка, където ползвахме въжето и започнахме качването на Кръстците. То не беше трудно и след малко се събрахме всички на Големия Кръстец. Снимки, приказки и хайде надолу и напред към Купена. На билото между двата върха (Купена и Кръстците) има само един по-труден и опасен участък – подсичането или траверсирането на стръмен жандарм точно над изсъхналото дърво с табелата, което се намира на лятната пътека. Подсекохме само началната скала и после по стръмен снежен улей и заснежен скалисто-тревист склон се изкачихме на жандарма.
Въпросната жандарма
Слизането от него беше лесно и след малко бяхме на последната трудна част от траверса – качването на Купена.
връх Купена
Снегът и вятърът си бяха направили лоша шега и на местата на първото и второто стоманено въже минаването беше доста висящо, а и вятърко напомни за себе си започна да ни засипва със снежни вихрушки.
Аз съм слизал по този склон зимата и тогава ми се стори много лесно, но снежната обстановка е променлива величина и зимата минаването по такива места е различно – понякога не е трудно, а понякога може да е кошмарно. Точно в 12:45 се събрахме до кутията на вр. Купена и радостно си стиснахме ръцете.
Поглед към Ботев
Всичките опасности и трудности бяха зад гърба ни. Последва лесно спускане към седлото между Купените, където най-накрая отново сложихме снегоходките.
Слизане от Купена
Минахме през Малкия купен и по рида Хубавеца към 16:00 часа слязохме на х. Хубавец. Бяхме много гладни и ометохме де що беше останало в раниците и потеглихме към Карлово. Жив късмет си беше, че не се претрепахме по заледената пътека надолу. Каква ирония...
Прибирането до София беше ново предизвикателство, но и с него се преборихме и малко след 20:00 часа акустирахме в Мордор...
Поздрави на всички и хубави зимни дни в планините
Снимки от Слави
Снимки от Илиян
