Реших да ви направя съпричастни към едно мое ходене из Рила. Няма да правя много лирични отклонения, иначе съчинението ще излезе много дълго. Идеята за прехода ми дойде наскоро и взех че го направих  На 10 януари(четвъртъка, който мина)поех от Говедарци към хижа и връх Мечит. Отначало по пистата, а от хижата до върха вървях лесно по дирята на една моторна шейна, минала същата сутрин преди мен. Така сравнително леко се изкачих на Г. Мечит. Гледах околните простори, докато хапвах и пийвах. Продължих и след завоя на стълбовата маркировка преди Малък Лопушки връх наклонът за кратко става голям и точно там направих едно отклонение от маркировката с 20-тина метра вдясно описвайки една парабола, и точно над едни скалички отново се върнах на зимната. Направих това, защото на два-три пъти чух издишащи звуци под краката си още в началото на склона. Меки дъски. При голям наклон могат да бъдат опасни. Планът беше да стигна в 14ч. на Кобилиното, е, стигнах в 15ч. Тук трябваше да реша да продължавам ли към Рибните или да остана? Реших да продължа. Баирът на Водния чал ме поизмори и то не за друго, ами снегът не беше твърд. Газеше се до около глезена и малко над него. Тук-там кората беше по-дебела и държеше, но това бяха малки участъци. На Водния чал изпратих слънцето, то мен също:) Продължих по все още виждащите се колове. Като стигнах клека по южния стръмен склон изгубих коловете, тъмнината вече властваше и се движех на челник. Спуснах се директно надолу през клековете. стръмнината е голяма, но клековете и отделни дървета оказват стабилизиращо въздействие върху снега и вероятността за лавини ми се стори малка. Стигнах река Маринковица. Не беше затрупана изцяло и на места реката си течеше открита. Напих се с вода под безбройните ярки звезди. Вече беше наистина тъмно и едвам се очертаваше силуетът на Йосифица, който ми служеше за ориентир при навлизането в циркуса. Часът беше 19ч. След двучасово газене най-накрая стигнах заветната хижа  Седнах на столчето отпред и се замъчих да си сваля едната снегоходка-беше замръзнала след като пропаднах в реката при един от трите ми опита за минаване. Добре че обувките са добри и кракът ми остана сух. Докато се суетях със снегоходката котаракът ме е усетил почна да мяука. Еее, стана ми много приятно, че има животинка вътре  Съвсем бях забравил, че има котарак в хижата. Влязох вътре, огледах набързо и се настаних в горната южна стая. Бях доста изморен.Хапнах набързо, пих чай. Печка не ми се палеше. Нямаше време, а трябваше да спя. В хижата пристигнах в 21:10ч. А от Говедарци тръгнах в 8:40ч. Значи 12ч.и 30мин. Е, ако снегът е твърд сигурно ще може и за по-кратко време. Дет се вика с допирането до възглавницата заспах. На следващата сутрин тръгнах късно, 9:50ч. В циркуса - непроницаема тишина. Към Мермерският преслап има едно място, където коловата маркировка не е съвсем безопасна. Мястото е там, където коловете подсичат почти по хоризонтал стръмния склон. На Зъбците също се газеше. До втория зъбер се качих със снегоходки, но на слизане към цепката пред третия се наложи да сложа котките и да сменя щеките с пикел. Участъкът е много стръмен със скали под рохкия сняг. Двете цепки между втория и третия, и между третия и четвъртия са технически най-сложни по целия маршрут към х. Макединия. От Зъбците по ръба излязох на билото. Тук снегът беше що-годе фирнован. Ръбът на Павлев връх е полузаснежен, има доста открити камъни. Въжето-полузатрупано, но на снимката ще го видите. След ръбът идваше най-високият и много красив връх - Черна поляна. Особено впечатляващ  Снегът по него също беше фирнован. От върха панорами колкото искаш. Тук направих малък обяд, позяпах и айде към следващия връх - Аладжа слаб. От северната страна е доста шеметен. по неговият северен склон-ръб снегът направо си беше заледен. Това изискваше добро забиване на котките. По южният склон снегът отново беше мек. Но, от Кадийн гроб до Г. Мечи връх снегът беше страхотно фирнован и се ходеше перфектно  Изпратих слънцети и то мен на Мечи връх. Спуснах се на х. Макединия още по светло, та можах да я огледам. Ето това е много хубаво поддържана хижа. Браво на хижаря! Само където във водата имаше малки боклучета, но ако си жаден, не ти пречат много  В 7:35ч тръгнах към Предел. Това е дълго и изморително ходене плюс това се газеше през почти цялото време(е, не беше по-изморително от Говедарци-Рибните:). Пирин се приближаваше все повече и повече. По тези била доста често се мяркаха и вълчи следи, такива видях и на Водния чал и малко преди Рибните. Видях, че високо на билото спускащо се северозападно от вр. Исмаилица има някаква сграда. Някой знае ли каква е, защо е построена, функционира ли в момента? В 13:50ч. бях на Капатник. Панорамата от него е страхотна!  На върха не стоях много, бързах да слизам, пък барем успея да се замъкна на Предел по светло. Прибирането към София не ми беше много ясно  Надолу са едни много хубави гори с много сняг и осеяни почти навсякъде със следи и пътечки на животни. По-надолу на височина 1800м има едно чакало с прекрасна панорама към Пирин. При нужда може да се подслониш в него. Още доста по-надолу на височина 1410м има една седловина с поляна и едно чакало на нея. Стигнах дотук, защото изпуснах някъде по-нагоре маркировката. Няма начин, в заснежената и непозната гора се случват такива работи, но ако картата беше по-добра може би нямаше да допусна това отклонение. Както и да е. От тази седловина на запад е долината на р. Мразеница(към Предела), а на изток към Перивол и с. Бачево. Разбира се, тръгнах на запад. Отначало без пътека, по-късно намерих един път и по него достигнах отново маркировката. И тя ме отведе до шосето до бензиностанцията. Малко стоп и един човек взе че ми спря и ме закара до Дупница с бясна скорост - по едно време километражът показваше малко над 190  От Дупница успях да хвана рейса за Сф. В общи линии така завърши това приключение. Времето и през трите дни беше перфектно, без хубаво време шансовете ти да минеш този маршрут не са големи. Особено билата на южното било на Югозападна Рила. При мъгла там правилното ти движение е под въпрос(е, ако си носиш гпс може и да се оправиш)

Тук са снимките: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=209722