Здравейте! 
От доста време съм вдъхновен за по-екстремни неща, просто беше въпрос на време да направя най-екстремното досега. Времето дойде(че даже и отмина сега като пиша:) и в петък, събота и неделя(7,8 и 9-ти) запраших за към Северозападна Рила. Преди да продължа, искам да отбележа(в случай на упрек), че темата, която отварям си е точно за този клуб. Нищо, че маршрута, по който минах се води алпийски траверс. Бих го определил като туризъм с елементи на алпинизъм.
Та, в петък се качих на БАК без проблеми, снегът е много 1,5-2м, затъваше се порядъчно, но не много със снегоходки. Определено си давах сметка къде отивам и в какво време. Исках да се пробвам, да се изпитам. Отчасти за това начинание бях вдъхновен от Р. Меснер. И вместо да избера някой по-лесен маршрут (например към Мусала, Кобилино бранище от Говедарци или към Вазов по Зелени рид, където всяка уважаваща себе си бабичка ще мине) нарочно избрах този. Бях уверен във възможностите си, не съм се надценявал. Казах си, че ще карам докъдето мога и ако срещна участък, който не може да се премине, да се върна. Пък ако се забия така, че да не мога да се върна - такива са рисковете на професията На 8-ми сутринта надянах котките и с пикел в ръка поех към Ловнишкия превал. Оттам продължих нагоре непосредствено до продълговатата билна скала, след което излязох на билото на Ловница. Малко изкачване и съм на върха. Оттам можах да огледам терена и да реша откъде да започна спускането. Заслизах в близост до ръба, тъй-като там снегът беше добре фирнован. Преди това пресякох два улея в горната им част и разбрах, че снегът по улеите е мек, затъваше се малко над глезена, само по един улеи до Иглите затънах до коляно. Слизането по фирнования сняг ставаше с лице към склона. Последователно и синхронно забивах котките и дръжката на пикела, като удрях по няколко пъти, докато я забия добре. Лавирането между камъните, предвид големия наклон, фирнования сняг( а и раницата ми беше по-тежка от необходимото) представляваше техническа трудност. При траверсирането на Иглите за съжаление нямаше вече фирнован сняг и трябваше да се минава през лавинните улеи. Пресичах ги в най-горната част, а като слизах по тях надолу и след това изкачвайки се от другата страна на скалата(голяма скала деляща два улея) се стараех да се придвижвам по-близо до скалата. Носех 20-метрово въже и имах готовност да използвам Дюлферов рапел за слизане по улеите, използвайки скални издатъци за осигуровка. В крайна сметка въжето остана неупотребено. За радост имаше малки безопасни ръбчета, по които си почивах от напрежението на поредния улеи. Все пак улеите не са чак толкова много и накрая се озовах на премката пред Големия Купен с чаша чай в ръка и широка усмивка :)) Изпих топлия чай съзерцавайки обледената северна стена на Ловница. Трудният участък мина и вече по-спокойно можех да крача и да се наслаждавам на заобикалящите ме красоти. В сравнение с Ловница и Иглите минаването през Купените си беше удоволствие Само на слизане от Малкия Купен се наложи пак да слизам с лице към склона. На Големият Купен хапнах набързо, позяпах насам-натам, абе, постоях си към половин час. Измерих температурата, беше минус 7, но духаше умерен до силен вятър и не беше много за стоене на едно място. Качих се лесно на Попова капа и айде към Страшното. Котките свалих като намаля наклона, 10-тина минути преди заслона и сложих снегоходките. В заслона се оттеглих на заслужена почивка. На следващият ден слязох към Мальовица. Ходенето през Прекоречкия циркус беше удоволствие, поради факта, че снегоходките не потъваха повече от 5 см.
Така приключи тази авантюра Не съветвам никой турист да минава по този маршрут, още повече при повишена лавинна опасност! Бих добавил само още нещо: нека планинарите, пишещи в този клуб, като направят нещо екстремно(минаване на сложни участъци предимно по Рила и Пирин) да споделят. Така ще се обогатим взаимно!
Снимки: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=199485
