5.КРЪСТОВА ГОРА

За Кръстова гора бях научил от вестник.Имаше статия,която залепих на гардероба.Заглавието беше"мюсюлмани стават християни заради Кръстова гора",със снимка на кръста и кратки коментари-"множество хора хора минаваха под кръста,където си оставяха дрехите,за да получат благословия и за да са сигурни в чудото пускаха по някой лев в касата","фолкзвездата Илия Луков спретна шоу за богомолците".И реших да отида.Единственото,което разбрах беше,че е близо до Бачковския манастир.И тръгнах,2002 година.До Пловдив,през Асеновград,където разпитах и ми обясниха,че е след село Югово-от разклона вляво.Продължих и стигнах разклона-Юговското ханче,надясно е за Чепеларе,наляво към Кръстова гора.След това е с.Югово.След него пак разклон-надясно за с.Лъки,наляво за Кръстова гора.Там слязох от автобуса,защото беше за Лъки и продължих пеша.После още един разклон-пак наляво е за Кръстова гора.И стигнах с.Борово,където пак питах-казаха ми,че са останали още 7 км.Продължих пеша по шосето и като гледах какви завои имаше-единия беше десен обратен по нагорнище си представях преди как е било и се чудех как са минавали автобусите,защото по пътя имаше табела,на която се обясняваше,че шосето скоро е разширявано и преасфалтирано.

Стигнах.Влиза се през врата-арка.Имаше доста коли.

Първо влязох в църквата,храм"св.троица"-вътре имаше една баба,която ми каза,че това е най-старата постройка.До нея имаше новопостроена сграда-разбрах,че това било хотел.После влязох в новия храм.Пред вратата бяха закачени камбаните,а вътре беше оригиналният кръст,подарен от цар Борис III,който по-рано бил откраднат и му направили копие,което поставили на неговото място.Но го намерили оригинала и затова сега е тука.И продаваха разни дреболийки,за да събират пари за довършване на ремонтите.

Пред храма имаше заведение за хапване-пийване,а отзад-недовършена нова чешма.След нея има алея от стъпала,от двете страни на която има 12 нови параклиси на името на апостолите,построени с дарения.А на края е поставено копието на кръста,направено,когато изчезнал оригиналния.Малко в страни в гората видях оше един параклис,май по стар беше.

В църквата се запознах с едно момче и там бабата ни даде домати,краставици-аз си бях подготвен,ама той май беше дошъл на шега-без храна,без дрехи.С него се разкарвахме-беше се вманиачил да гледа по земята и на почти всяко камъче виждаше кръст и ги събираше.Заприказвахме се с майсторите,които довършваха хотела-казаха че толкова народ е минал през него и всеки си е оставил майсторлъка.

Някой ми посочи отсрещния баир и каза,че това е Белинташ и си запланувах да отида и до там.

През нощта бяхме в църквата-бабата ни покани да пренощуваме вътре.Разказа ни защо местността я наричали така-било заровено парченце от кръста на Христос.И в близкото минало било забранено да се идва-тогава имало само една тясна пътечка до тук.Каза ни също,че можело да съборят църквата,защото пречела на хотела.

С водата беше зле-когато я имаше се получаваше опашка пред аязмото.

Също така разбрахме ,че трябвало да се прекарат две нощи и да се присъства на литургията петък вечер и затова се уговорихме с момчето пак да дойдем.

На връщане минах през Бачковския манастир.

След това отидох до Асеновата крепост-малко преди южния край на Асеновград.От крепостните стени са останали само зидове.Запазен е асеновият надпис.И църквата св.Богородица Петричка,която е единствената оцеляла постройка.

После пък в Пловдив уцелих панаира-и него разгледах.Ходих и до паметника на Альоша-по него време се говореше,че искали да го махат.

На около 60-70км е Кръстова гора.

Втори път тръгнах към Кръстова гора.Бяхме се уговорили с едно момиче и момчето от първия път да отидем пак-този път дойдохме за две нощувки,както препоръчват.

След петъчната литургия през нощта бяхме навън,на открито.Събота да не скучаем цял ден на едно място решихме да се разкараме из района.Оставих си самара и тръгнахме с една малка раничка.Вдясно от храма се минава покрай тоалетните и се стига второ аязмо,украсено с икони.На дървото пред него също закачени икони.От там по пътека слязохме в с.Мостово.Там питахме къде е Кръстова гора,за да разберем къде сме били-посочиха ни върха и казаха,че се казвал Кръстов връх.Слязохме до шосето за селото и повървяхме по него.Видяхме,че една река влиза под скалите.По късно разбрах-имало си име това място-Скален мост.

После по коларски пътища.Някой ни посочи баирите отсреща и каза ,че това е Добростан.После стигнахме до едно параклисче-"Св. Георги",което беше затворено.Но се заприказвахме с една жена от близката къща и разбрахме,че параклиса е техен,частен и предложи да ни го отвори.Разгледахме го,заедно с други туристи,които дойдоха след нас.За първи път чувах за частен параклис!Красив беше,хареса ми.Забравих да спомена,че по шосето за Кръстова гора имаше доста чешми,които по късно разбрах,са правени в памет на роднините от местните,които имали такава традиция.Някъде по пътя се появи едно куче и повървя доста с нас.Минахме покрай хранилка за диви животни-беше заредена с царевични кочани.За първи път го виждах това.Продължихме през обширни цветни поляни,отстрани с баирчета и стигнахме х.Марциганица,където починахме и хапнахме.

Обясниха ни накъде да продължим,посочиха ни един връх наблизо-Попа.Вляво на пътеката пък в ниското имало пещери.Дълго вървяхме,по пътеката за х.Пашалийца и въпреки,че имаше маркировка,синя,на два пъти се заблудихме и късно следобед стигнахме шосе.Тръгнахме по него и стигнахме с.Борово и разбрахме че сме направили кръг.Продължихме по шосето.По някое време мръкна и тъй като бяхме капнали започнахме да редуваме ходене с неколкоминутни почивки.И така,с вървене и лягане отстрани на шосето стигнахме около 12 часа на Кръстова гора.Взех си самара и тая нощ влязохме в един фургон да пренощуваме.На другия ден си тръгнахме-бяхме присъствали две нощи и петъчната литургия.

Третия ми път не беше плануван.Бях тръгнал за 8 дена-7 на един поход-"по пътя на Левски"-от Панагюрище до Карлово,а оттам към Бузлуджа за годишнината от гибелта на Хаджи Димитър.Но се оказа,че похода тая година бил съкратен и приключи на четвъртия ден-18 юли-в Карлово,когато ежегодно се чества годишнината от рождението на Левски.И какво да правя-тръгнах към Пловдив да си свърша една работа и оттам реших пак на Кръстова гора.Това ми ходене там този път съвпадна с празник-Илинден.Имаше много народ,много коли,автобуси.

Времето беше дъждовно 5 ден.

Пренощувах пред параклисчето до аязмото.На сутринта имаше гъста мъгла.После се оказа,че автобусите така се наредили,че почти час сгъстяваха мъглата без един да може да излезе.

Оттам тръгнах към Бузлуджа,където всяка година събота и неделя по това време има честване годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и 40 четници,което слага край на опитите България да бъде освободена по този начин.Но понеже бях неорганизиран съботата стигнах до с.Шипка и отидох извън селото да пренощувам и тъй като вече 6 ден беше дъждовно се подслоних в един автобус.На сутринта разпитах как да стигна и ме насочиха по една пътечка,в началото на която имаше табелка със схема на района.Тръгнах,не знам колко време съм вървял по правилната пътека,но гледах да спазвам посоката.По едно време чух дървари да кълцат гората,ама не ми се ходеше до там да питам дали съм на прав път.Продължих и по някое време излязох на шосето преди Бузлуджа.Стигнах,имаше много народ.Повечето идват с автобуси организирано,други с коли.Някои дори стоят няколко дни.

Тук си бяха дежурните по такива мероприятия сергии с дрънкулки.И разбира се,скарите с кебапчета,омирисващи всичко наоколо.Хората насядали на поляната,гледат изпълнителите на песни и хора на подиума.Аз си оставих оранжевия самар на поляната на-открито-да си го виждам отдалеч и се разкарах.Зад старата хижа е паметника на Х.Димитър,стената с имената на загиналите четници.До другите хижи,където видях за пръв път ратрак.До паметника(чинията)не ходих-бях я гледал мизерията вътре и се чудих какви ли зверове са вилнели вътре!

Четвъртият път пак не беше планиран-бях се уговорил с една софийска група да ходя с тях из Средна гора.Трябваше да тръгнем от гара Калофер.Не помня защо съм решил с група да ходя,но не дойдоха и отидох до пощата в града да звънна да питам какво става.Ама там пък разбрах,че било Кръстовден и смених планината-вместо Средна гора тръгнах към Родопите и пак към Кръстова гора.

След с.Борово започнаха да се срещат много спрели отстрани на шосето автобуси,коли и разбрах,че ще е голяма навалица там.

Вътре в храма продаваха разни дрънкулки,икони,кръстчета.А вода от туби наливаха в легени и пълнеха и продаваха шишенца със светена вода.Бяха я комерсиализирали,но ми харесваше тука.Бях чул,че до 15хиляди души се събирали.Не обичам навалицата,но харесвам такива места.Като ги видях как са окупирали всеки параклис.Вечерта пък като се натръшкаха по земята в храма да спат...Ама какво да се прави.

Аз се срещнах седно познато момче и с него се движихме.

Вечерта поляната беше се превърнала в гора от светлинки от запалените свещи.

Нощта тоя път бях в хотела-той беше открил една стая,към прозореца на която бяха сложени две дъски и вечерта влязохме да нощуване там.Вътре вече имаше един човек и тримата бяхме на хотел тая нощ,неофициално,разбира се.

На другия ден тръгнах пеша към Борово,но към края на дългата колона от коли видях една с регистрационен номер от моя град,питах дали могат да ме придвижат,че да избегна дългата процедура по прибирането с автобуси,влакове и ме качиха.До съседния град,но това беше най-бързото ми прибиране.



следва