Не бях ходил в Клисура. Затова стартираме в 10.15 минути. Финалът е точно в 20.00 часа.

Спускането от Шипка си е изпитание. Дупки, копки, канавки. Българският речник с по-особени думички се е обогатил и благодарение на гореспоменатите препятствия.

Във „ Валерата” – Габарево сме по обяд. Не сме гладни, хапваме бухти и палачинка-по един брой. И поръчваме шаран, който се вади с кепче от малкия басейн в двора. Той е с течаща вода, няма да мирише на тиня.

Клисура е малък град, чуден въздух и природа. Църквата не работи, а е 14.30 часа на Цветница. Попът бил от Пловдив, то си е бая път до там. И там го чака работа, може и софра да е.

Разглеждаме, снимаме и потегляме обратно към манастира „ Свети Спас”, над Сопот. Много на хубаво място, църквата” Успение богородично” предлага свещи и върбови клонки на такива закъснели миряни, като нас. После отиваме до въжения лифт, на който от три години се каня да кача жена си. Тя ми се е качила на главата, така че нямам никакъв шанс.

Размотаваме се, аз взимам решение да поканя всички блогери на тази огромна поляна през лятото. Който е от нашата кръвна група, ще дойде. Един човек също, но няма да кажа кой е. А и си е центъра на България, кажи-речи!

В 17 часа обядваме. Тежкари сме, но и порциите са тежички. Успокойте се, на грамаж, а не на цени.

Накрая някои дремят по обратния път, Шипка минаваме учудващо лесно.

Е, хубаво е да се пътува.

Парапланери ще се реят над оная поляна, лифтът нагоре ще работи, сега е в профилактика. Значи няма опастност някоя кабинка да спре по средата, а и Серго не ще е с нас. Няма страшно! Поръчал съм в заведението да има и студена бира.

Иначе ще се наказваме!

13.04.2009 Любомир Николовp