Решението беше взето отдавна,ще се ходи из Родопите на палатки.Къде не е много ясно,кога-от 1 до 6 май.Дори прогнозите за дъжд и лошо време не можаха да ни откажат от плановете за разходка

Вечерта на 30 април приготвихме раниците,по всички закони на планинарството-уж вземаш само това,което ти трябва,а после се чудиш как ще си носиш раницата.И накрая,установяваш,че си забравил най-важното(в моя случай шалтето).Разбира се следва препирня с Емо,кой какво ще вземе,какво ще носи и накрая мир и любов,криво ляво се разбрахме.

Ден 1

На сутринта на 1 май,на този велик ден на труда,ние като едни работни пчелички отидохме към автогарата,където се срещнахме с останалата част от групата-3 броя:)Иво и Катя-още една двойка и Станислав от Русе,отсега надолу споменаван като Стан.И ето ни-5 човека кой закусва,кой преглъща кафенце, докато си чакаме автобуса на Смолян и един на друг си вдигаме раниците и обсъждаме кой колко и какво е взел.Всички сме впечатлени от размерите на раницата на Стан-гигантска е и адски тежка. По някое време виждаме познати лица,друга група приятели заминават на планина,също за Родопите,но на друго място.За 5-те минути,в които се виждаме успяваме да си уредим среща на 5 май в Асеновград,да се видим,да разкажем кой какво е правил.Добре.Качваме се в автобуса и започва пътешествието до Смолян,безкрайно дълго-5 часа.Къде ще ходим от Смолян?Никой не знае,като стигнем ще решим.Става ми лошо по завоите в автобуса,хилим се и се майтапим,че ще повръщаме.По някое време заспиваме и се събуждаме в Пампорово,гледаме,автобуса и там спирал,та скочихме и викаме-ми и ние ще слезем тук,няма да е в Смолян.Ами защо?Защото Пампорово е високо,и накъдето и да тръгнем ще имаме по-малко изкачване...Важен фактор,предвид раниците ни.Слизаме от автобуса и сънени се намъкваме в първата кръчма в Пампорово-мляскаме супичка и пием първата бира.Гледаме картата и се чудим накъде да се запътим .Виждаме хижа "Изгрев" и решаваме да поемем натам,да спим на палатки пред нея някъде...И потегляме,вървим много часове-6,може би седем,но без да си даваме зор...Спираме да ядем,да се снимаме,да лежим под слънцето..Пътя е приятен,няма много качване.Пейзажът е еднообразен-безкрайна зелена гора.Действа успокояващо и отпускащо.Накрая стигаме хижата,хм...изглежда странна отвън,доста стара и порутена..Но,ние нали сме на палатки,трябва да оправдаем носенето им,разпъваме палатките,навън тъкмо се свечерява и става все по студено.Чудим се дали колко ли ще е студено през нощта.Палим си огън и по индиански се нареждаме около него,печем си кренвирши,пием ракия и се смеем,поне е забавно.Влизаме по някое време вътре в хижата,атмосферата е коренна противоположност на външния вид.Всичко вътре е чисто и подредено,хижаря е учтив и лавката предлага голям асортимент.Спираме се на бира:)След като я довършваме си лягаме си в чувалите,намъкваме се в палатките,облечена съм до зъби,спя с качулки...Бели мечки се разхождат направо.Егати студа...а през деня бяхме по къси ръкави....Будя се на няколко пъти от студ и сънувам хората в хижата,как спят на топло...А те дали сънуват мен?Едва ли...:)

Ден 2

Всички сме станали в 7 часа и сме излезли на слънце.Броим се-всички сме живи.Когато си говорим за снощната вечер всеки казва,че не било много студено,но само аз си знам как траках зъби:)Събираме лагера,закусваме надве натри и гледаме картата.Ами сега накъде?Ми....нека да ходим към Чудните мостове,било хубаво казват.5-6 часа преход пак изглежда добре,раниците са малко по-леки,част от храната вече е изядена.Пътя на картата минава през село Забърдо...Вървим няколко часа,но по едно време маркировката свършва,селото не се вижда,наоколо само хълмове,лутаме се един час,гледаме картата,ядем семки и играем на асоциации.Ама наистина сме много задобрели на тая игра.Хващаме някакъв път,който се оказва грешен.Връщаме се и хващаме друг, който има вероятност да е правилния.Ама да не повярваш-наистина излиза,че е правилния.Селото се оказва между едни хълмове,дълбоко скрито в планината.И много стръмно.А неписан закон е,че щом има много слизане,ще има много качване.Точно преди селото спираме да обядваме,понеже умираме от глад.Иво гледа към гробището,шегуваме се,че ще обядваме там.Ядем на поляната отсреща(с изглед към гробището).Надумкваме се толкова яко,че не ни се мърда.По едно време излизат две хлапета,руси,мръсни и ухилени до уши.Едното е на 6,другото на 8 годинки.Мъкнат под ръка малки кученца-4 кутрета на не повече от месец.Много сладки животинки,играем си с тях,а децата черпим с вафли Боровец,те са щастливи и се хилят.Радват се,че някой им обръща внимание и им харесва да ги снимат с фотоапарата,даже позират!По-малкия има много циничен език за 6 годишен,от време на време подвиква на брат си някоя звучна псувня и се хили доволен.Родопска идилия.Събираме багажа след обяда си и минаваме през село Забърдо.Питаме една баба къде да продължим към Чудните мостове и колко е далеч.Тя ни се радва,усмихва се и ни обнадеждава "Ей тука,по пътя надолу,след 1 км ще стигнете една чешма и оттам по пътя,по пътя я има,я няма 3-4 км."Ехааа,супер звучеше и ние щастливи закрачваме надолу през селото.Чудно село наистина,едни големи,здрави къщи,а е пусто навсякъде,даже и кръчма си нямат,завалиите...Селото обаче е българско,защото навсякъде се веят знамена и на некролозите пише български имена.И така..вървим си ние с очаквания за вървене около час,час и половина...Ала къде ти има представа бабата от километри..Само до чешмата се оказаха 3-4,а и оттам нагоре до Чудните мостове още 7 км по асфалт...Егати ужаса.По едно време стопирахме една кола и поне натоварихме Стан с раниците,та той поне се качи с кола,а ние след час и нещо се замъкнахме и ние нагоре.Чудните мостове си бяха чудни наистина,доста красиви...Внушителни и големи.Разпънахме лагера на хубаво,равно място и запалихме огън,играхме пак асоциации,ее екстремално добри сме:)Ядем много,ама изключително много.Най-вече от храната на Стан,която е в огромни количества.Имаше много вятър тази нощ,много.Иначе беше спокойна.Почти успях да спя:)Хрррр

Ден 3

От Чудните мостове накъде?Събуждаме се с Емо престъпно рано като за почивка,ставаме и слизаме долу до реката,под мостовете,правим си снимки,разхождаме се.Когато се връщаме до палатките другите вече са се поразбудили.Хапваме за закуска и решаваме да ходим към хижа Персенк.По пътя минаваме през хижа Скални мостове,пием кафе(лукс за нас), аз пия и лимонада.Емо заявява,че лимонадата ми била гадна и имала вкус на веро.Пътя към Персенк беше нормален,даже много лек,към 3-4 часа.По пътя ядем семки и играем на асоциации...Като стигаме на хижата Иво,Катя и Стан решават,че ще спят вътре.Ние с Емо сме твърди-на палатка ще е.Само ще им ползваме банята на стаята.Ранен следобед е и всички мързеливо пием бира и ядем,после още по-мързеливо лежим по тревата върху шалтетата....Чакаме бойлера да стопли вода,за да се къпем.Ние с Емо сме първи,водата е хладка и сме максимално бързи-двамата се къпем за максимум 5 минути!Е това се казва рекорд.Въпреки чувството за студ ни е приятно,че сме изкъпани.След кратък размисъл и ние с Емо решаваме да спим в хижата ,всички сме в една стая .Вечеряме в столовата,която е окичена с ловни трофеи.От стената гледат препарирана сова и глава на глиган.Глиго изглежда усмихнат и очевидно доволен,макар,че от очите му стърчат новогодишни гирлянди-явно останали от новогодишно празненство.Другите междувременно се къпят и те.И те с хладка вода.Хапваме доста салати,пием доста ракия и си лягаме.Леглата са дяволски тесни и неудобни,в стаята е клинч до дупка.Не е по-комфортно от палатка,все тая е.Въртя се много през нощта и се мъча да спя...

Ден 4

Кокалите ме болят ужасно от неудобния сън,схваната съм от студ.Отиваме да закусваме в столовата и за моя гадост кръвното ми пада пак,става ми лошо,избива ме студена пот.Отивам пак да си легна за 5 минути.В момента в който лягам обаче адски ми се дохожда до тоалетна,за съжаление салатите са оказали пагубно влияние върху организма ми.Не мога да изляза от тоалетната 20 мин...гадост.Ям шоколад,пия кафе с много захар и се оправям.Супер ми е даже,Иво и Катя ядат палачинки и следмалко пак сме на път.Този път към Върховръх.Къде е това?Е*а ли го,важното е да има движение.Пътя е приятен и вървим с кеф,лафим си и пак играем асоциации:)Върховръх се оказва нещо като вилна зона,около 50-60 бунгала и една хижа и ресторант.Хижаря се оказва доста неприветлив,а и чалгата,която звучи през прозорците ни отблъсква.Та затова заемаме ключова позиция за лагер-до ресторанта.Сядаме там,оказва се заведение в стил от зората на демокрацията с надписи "Camel","Marlboro","Rothmans" и т.н.Иначе покривките са червени,дървени столчета.Менюто е кебапче,кюфте и шопска салата.Егати многообразието.Всички ядем салати-много вкусни и големи,пием бири и ядем кюфтета/кебапчета.Очевидно заведението преди е било дискотека,защото от тавана висят прашасали прожектори-спомен за пионерските лагери,когато е кипяло живот,може би.Сега там бяхме само ние и още една маса,на която стояха кръчмаря и някакви негови авери.Явно са пазели музиката от някогашната дискотека,защото звучаха супер диско хитове,които бях забравила и се върнах,много назад.Припяваме си,играем асоциации и пием.А навън вали,В кръчмата е топло,но все някога трябва да си легнем в палатките.През нощта вали дъжд много силно и ние се гушим в палатките.С Емо се чудим дали ще прокапе вътре.В крайна сметка оставаме прилично,дори учудващо сухи,но палатките ни са мокри на сутринта.

Ден 5

Тръгваме да слизаме към село Храбрино.Пак губим маркировката и след час мотане сме пак пред хижа Върховръх,откъдето хващаме верния път.Времето е гадно,кално и мъгливо,ръми ситно.Звъним на другата група,да им кажем,че срещата в Асеновград отпада-много са ни мокри палатките и няма как да спим в тях още една вечер.Денят минава нормално,по обед мъглата се вдига и времето се стопля.Вървим,смеем се и играем на асоциации.Обядваме на хижа със странно име "Бряновщица",където пийваме и биричка.През цялото време с нас върви едно куче,доста младо и и игриво с хубав,риж косъм.То слиза с нас чак до Храбрино,където подвива опашка и хуква нанякъде.Решаваме да пътуваме за Пловдив и докато чакаме автобуса ядем сладолед.Разбираме се да се видим с Гери и Спас,които са от Пловдив.С тях се познаваме от хижа Ехо,много мили и приятни хора.Те също се прибират от Родопите и се срещаме директно на автогарата в Пловдив.Иво и Катя,решават да си ходят с автобуса в 20 ч,а Стан към Русе с влака в 11 вечерта.Ние с Емо мислим пък да се помотаем из Пловдив и да си хванем нощния влак в 3 през нощта.Всички заедно,отиваме на кръчма "Войводите"в Пловдив-вкусна кухня,много бира и весела компания.Разказваме си истории и по някое време Иво и Катя си тръгват,после Гери и Спас, а накрая и Стан.Аз и Емо отиваме в Найлона-култова кръчма в Пловдив и пием бира(пак).Решаваме,че днес ще останем в Пловдив,но къде ли да спим.Гледаме голяма табела-HOSTEL,качваме се да питаме какви пари са стаите,искат ни 40 лв и на нас ни се струват много.Мммнеее...В крайна сметка с помощта на един приятел намираме хубаво местенце на центъра на Пловдив,в Стария град,което се казва "HIKERS HOSTEL".Точно като за нас...Влизаме вътре и се озоваваме в двора на старинна къща.Там има разпъната една палатка,а разни хора стоят на масичките в двора,пият бира.Двора е хубав,зелен,а по стените са окачени карти на Пловдив,България,разни снимки,полезна информация.Влизаме в къщата,една много усмихната девойка ни посреща,питаме я дали може и ние да си опънем палатката в двора и тя казва,че няма проблем.Дотук супер,но в момента в който хващаме да разпъваме виждаме колко е мокра.С един поглед с Емо се споразумяваме да спим вътре.В столовата.Има голямо легло,със стълба,чисти чаршафи,хавлия и топла вода.Цената е добра.Ние сме диви и щастливи,вземаме си по душ и излизаме из нощен Пловдив.Леки като перца-без раници!Обикаляме из центъра,после бира в Пъзела,Найлона,малко билярд,коктейли Мохито в Мармалад и пак Найлона...Прибираме се в хостела подпити и се мъчим да се качим по стълбата,в крайна сметка успяваме.Спим страхотно-меко легло,само с чаршаф,топло и уютно.

Ден 6

Събуждаме се в 9,уха,колко късно!Ставаме и закусваме в двора,има всякакви вкусни неща-хляб,мармалади,саламчета и кашкавалчета,кафенца и топъл чай,млекце и въобще живота изглежда хубав.Направо ми се иска да прегърна целия свят!Питам дали можем да си оставим раниците в хостела,докато обикаляме из Пловдив.Няма проблем.На закуска срещаме някакви австралийци,които обикалят къде ли не с един огромен джип,готино приключение сигурно!Обикаляме целия старинен град,правим десетки снимки и по едно време,когато слизаме към центъра се засичаме с тази,другата група от София, с които не можахме да се видим в Асеновград.Та се засякохме и с тях,полафихме малко,но те трябваше да си заминават.Ние планирахме да си ходим следобед към София.Помотахме се още по центъра и отидохме да си вземем раниците.Имахме доста време до влака-в 15:50 и седнахме пак във "Войводите" да хапнем стабилно.После се натоварихме на влака за София,като преди това уважихме едно капанче на гарата,където се продаваха някакви сандвичи с култовия надпис "сандвичи убийци".Леле,смях...

Довиждане Пловдив,град на тепетата,довиждане на Найлона,хостела и сандвичите убийци...И така,вечерта в 19 си бяхме вкъщи,в София-изморени от път,от ядене,пиене,емоции,приключения и адски много доволни.

Въобще....Родопите си имат някакъв необясним чар-спокойни,зелени и тихи...Компанията...нямаше нищо да е така забавно без Вас...Пловдив...мерси за забавленията.(Ще се върна пак,защото си забравих якето в Хостела):)