Тръгнахме си от Намче, а така и не видяхме красотите около него. Явно не ни е било писано тая година да ги видим. След време може да дойдем, но кога и дали ще се познаем с хората от лоджията, това трудно може да се предскаже.

Анти-аклиматизационната програма даде своите резултати и вече се чувствахме по-добре. Минахме отново през познати места и си вземахме довиждане с тях. Темпото ни беше доста внушаващо за идващите от долу туристи, които ние иронично и с наслада наричахме новобранци. Но не толкова внушаващо, че да ни помогне да избегнем от дъжда, който валя през целия ден.

Колко по-близко бяхме до Лукла толкова повече се изморявах и ми се разваляше настроението. Когато стигнахме в Лукла мисля че бях станал като взривоопасна бомба. Нервите ми проскърцваха като опънати корабни въжета. Даже леко си изпуснах нервите и добре, че Илиян е мъдър и умен човек, та се постара да уталожи моя гняв. Само да беше казал нещо кисело или в тона му да беше се появила нотка на заяждане, щеше да има Хирошима и Нагазаки и ... после да съжалявам за това цял живот. Всъщност Емо ни беше предупредил за този момент. И при мен той беше настъпил сега и бушува около 5 минути с пълна сила. Вие също трябва да сте подготвени за това. Не знам дали споменах, но Емо даде предложение, как може да се тествате дали се понасяте, преди да сте поели на дълъг път. А то е: затормозвате мозъка, примерно с напиване, и гледате на къде ще ви поведат емоциите. Тук си спомних и една поука - раните зарастват лесно, но обидите много трудно.

С последни сили се настанихме в лоджия точно до летището. Мисля, че си заслужаваше усилията. Домакина беше много приятен човек. Показа ни снимки от времето когато летището наистина е било картофено поле с крави по него. Както и снимки с Едмън Хилари. В библиотечката му имаше доста книжки, една от които успях да прочета до края на деня. Просто разкош. Допълнително, през този ден имахме време да полежим малко на леглата, докато не ни събудиха бойните викове на войниците. До летището, където бяхме отседнали, е и казармата. И след обяд войниците имаха тренировка по карате в салона за заминаващи пътници. Около час и нещо слушахме тренировка преди те и ние да се уморим и да задрямаме. Забелязвам и друга положителна черта на лоджията - храната е много добра и евтина. Ако сте заинтригувани - казва се Sherpa Lodge and Restaurant.

към следващата част: До Непал и назад: Лукла и Катманду(част 18)

Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран