От рано сме станали и сме се наредили в летището, но самолети така и не пристигат от Катманду. Времето е мъгливо и започвам да се опасявам че ще минат няколко дни в чакане. Прекарахме багажа през "скенера" - момче с пъргави ръце което бърка на произволни места в багажа. Не попадна на малките камъни, които си бях взел от базовия лагер на Еверест и от ледника до Гокьо. Не ме накара да си извадя целия багаж, както ни бяха предупредили, че може да се случи. Оставаше само самолетите да почнат да идват от Катманду.

Чакахме си ние, сума ти народ се изсипа на летището и мен започна да ме обхваща безпокойството, че дори и да дойде самолет, то ние няма да успеем да се качим в него. Дори и да не успеехме да потеглим днес за Катманду имахме още няколко резервни дни преди обратния полет до Истанбул, но вече си бяхме взели довиждане с планината и искахме малко да сменим обстановката.

По едно време взе отдалеч да се чува вой на самолет. Някои от чакащите ни казаха, че по-надолу има друго летище, така самолета може да не е за тук. Времето взе да става все по-мъгливо, но изведнъж от облаците се появиха два самолета. Вторият беше за нас. Кацнаха, изплюха товара си от хора и раници и за нула време бяхме натъпкани в тях и готови за излитане. Вън валеше, облаците все повече се сгъстяваха, а аз мен започна да ме облива студена пот още на пистата. Самолета се засили и докато снимах този момент забелязах, че стюардеса, която стоеше до мен, здраво се е хванала за седалката, а в миговете когато не се опитваше да я изкриви мълвеше молитви.

Виж пилотите бяха друго нещо - с бели ризи, с ръкавички с отрязани пръсти, весело сменяха лостове и сладко си бъбреха. През това време самолета се гънеше, тресеше и пропадаше и на мен все повече ми се гадеше. Когато кацнахме в Катманду бях на крачка от повръщането. Зашеметен успях да си взема багажа и с Илиян смело потеглихме да се срещнем с чакащата ни отвън тълпа. Отново сменихме световете.

---

Не помня точно кога се опомних, но помня много добре защо. Бях в банята, най-накрая след сума ти дни, погледнах към корема си и не можах да повярвам. Беше залепнал за гърба. Буквално. Всички тияпрекрасни закръгляния които имах и които се виждат на някои от снимкитев началото бяха изчезнали. Ооооо, не! Извиках аз почти гласно и реших да действам незабавно.

С Илиян изградихме блестящ план да противодействаме на загубата на килограми. Потегляме към “Еверест Стейк Хаус”. Пържолите там били огромни, бирите близо един литър едната, и всичко просто било прекрасно. Не исках стомаха ми да се разяде от потеклите в мен стомашни сокове затова много скоро бяхме навън. От хотела в който бяхме отседнали до заведението нямаше и 30 метра но тогава ми се сториха безкрайни. Още с влизането и преди да седнем на масите поръчахме. За да не е мъчително чакането отпивахме от бирите. Хладни, приятни и ободряващи. Като цяло успяха да пропъдят гаденето от сутринта. Когато храната пристигна ние и се нахвърлихме като невидяли. Някак си се опитахме две седмици ядене само на треви и ориз да компенсираме с това хапване. Не забелязах кога заведението се е напълнило и кога разни групи весело взеха да го изпълват с глъч.

Мислите си че огромни буци месо с много картофи, зеленчуци, бира и т.н ще се отразят пагубно на стомаси дето са гладували толкова време. И аз така мислех, но се оказа че можем още - поръчахме си разни десерти и като цяло преядохме. Прекрасно усещане. Перфекционистите биха казали - “сега и едно шкембе(чорба) да можеше да хапнем”. Но ние не сме перфекционисти и се задоволихме с това. Жалко че не остана място къде да сложим по още една бира. За да освободим място решихме да се поразходим из района.

Май сега е времето да ви спомена и за хотела в който се настанихме. Ако си спомняте бях ви посъветвал като се качите на таксито да кажете за хотел Тибет. Ние така направихме. Спряха ни до хотел Тибет, даже искаха вътре в хотела да ни вкарат, но като го видяхме отвън сметнахме че твърде много пари, които могат да се използват за храна и бира, биха отишли погрешно за плащане на скъп наем. Затова се разходихме с раниците из близките до Тибет хотели и попаднахме на “Sunrise Cottage”. Приятно хотелче, с градина - този път в собствения двор, а не в двора на съседния хотел, с тераса която окупирахме още от първата вечер и с много зеленина навсякъде - даже и пресъздадена като мухъл по влажните стени в стаята и банята.

Разходката и бирата ни отпуснаха и създадоха у нас впечатлението че може да вечеряме в “Еверест Стейк Хауз”. Така и направихме- този път хапвахме по умерено, но отново огромни количества. Докато хапвахме видяхме наши познати от трека и се уговорихме на другия ден да се видим отново на същото място и да разкажем един на друг кой какво е преживял.

От този ден имам само две снимки - едната е на една от порциите с месо, другата е от самостоятелната ми разходка из нощно Катманду.

част от менюто

Ако не сте виждали как се правят скъпите тарамбуки може да погледнете снимката по долу. В нея ще забележите работилничката и майстор + чирак работещи нощна смяна.

работилница за таранбуки

към следващата част: До Непал и назад: Катманду (част 19)

Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран