По-свежи от мариновани моркови и по-весели от дружина подпийнали дядо мразовци потеглихме с Илиян бодро напред. Към най-високата част където има лоджии - Горак Шеп и където ни чакаше Еверест. Пътят ни беше познат от предишния ден. Видяхме доста туристи, побъбрихме, обменихме клюки, пожелахме си добър път. На всеки обръщахме внимание. Снимки правехме на всяко камъче и хълмче. На мравките правехме път. Пардон - яковете.

В Горак Шеп се настанихме в една от двете лоджии. Височина за момента - 5160 метра. Тъй като времето е едно хубаво, решаваме да хапнем по някой тибетски хляб, демек мекица, или чапати, демек палачинка. Докато сърбахме чая в столовата, се запознахме с една израелска двойка, които са по-млади от нас. Уговорихме се да потеглим заедно към Калапатар и вече сме на път.

Потегляме за Калапатар

Има ли смисъл да ви казвам, че Калапатар изглежда като ниска кафява купчина, която обаче като почнеш да изкачваш, ти се струва безкрайна. Евреите първи се качиха и това май им беше единствения преход, без да се загубят.

Доколкото разбрах мъжете и жените в Израел карат по три години казарма, така че няма какво да се учудвам, че се качиха за нула време. Когато достигнахме връхната точка, времето започна да се разваля.

За първи път на Калапатар. Връзвам шалче, дадено ми от един от хижарите

Както беше лято, преди 10 минути стана зима. Заваля сняг и задуха лек вятър. Човек може да се подлъже да тръгне само с една тениска и после ще страда много. Калапатар е мястото с добра гледка към Еверест. Този ден имахме късмета да го видим с малко облаци и бяхме доволни.

На връщане решихме да се разходим и до Базовия лагер, преди да се върнем в лоджията. Естествено решихме и да съкратим малко пътя, като минем напряко през ледници и каменопади. Явно бяхме започнали да затъпяваме.

След няколко часа лутане знаехме със сигурност къде е посоката за базовия лагер, къде е лоджията, но не и къде е пътеката, която ги свързва. Времето ставаше все по-лошо и в крайна сметка по живо по здраво се прибрахме в лоджията.

Температурата е над нулата, но на мен нещо ми стана студено

Хапнахме, говорихме, пихме чай. Само дето аз не можех да се сгрея. Бях си сложил сноубордистката шапка, та да се постопля. Добре че към 4 и половина хижарят започна ритуала с лайната от як. Много топлят тия лайна, ей.

В тази лоджия забелязвам нещо друго - всички се задъхват. Преди май само аз се задъхвах. Сега съм на равно с другите.

Хижарят отново е пъргаво момче, но и той се задъхва. “Такава ще е” - реплика, която често си подмятахме с Илиян по пътя. Евреите ни убедиха да останем и на другия ден в Горак Шеп и след това да се върнем надолу и да се пробваме да минем заедно през прохода Чо Ла и да посетим езерата Гокьо. И на двама предложението ни се стори добро. Тъкмо щяхме да видим Базовия Лагер и отново Калапатар.

Преди лягане пробвах да си измия лицето. Уви, не стана. Водата беше замръзнала.

към 12 част: До Непал и назад: Горак Шеп-Калапатар-Базов лагер (12 част)

Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран