Сутринта беше натрупало малко сняг, който бързо се стопи
На другата сутрин всичко беше покрито с тънък сняг и мястото изглеждаше различно.
Експедитивно потеглихме за Калапатар. Бързахме, за да имаме време и за Базовия лагер. Както си бързахме, видяхме пак дедето, за което ви споменах в Лобуче. Вика ни - ние тука с колегата ще хапнем, ще пием чай и ще се качим също на Калапатар.
Така и направиха, даже по средата ни настигнаха и на върха ни чакаха около час докато се появим. Чудна работа беше това деде. В последствие се оказа, че е най-възрастният алпинист изкачил Чо Ю и бивш финансов министър на Швейцария. Интересни хора може да срещнеш по тия географски ширини и височини. За цифроманите - височината е към 5600.
Илиян с кърпа вместо слънчеви очила
Днешното изкачване обаче премина с лек инцидент. Илиян си забрави слънчевите очила. За да се предпази, уви кърпа около очите си, прави и други магарии, които помагаха докато слънцето не изгря нацяло. Предложих му да носим моите глетчерки и да си ги сменяме на по 20 минути. В началото не се съгласи но накрая прие, за малко.
Трябва да отбележа, че Илиян е машина днес - без крем против изгаряне (за сравнение - аз се бях намазал с 50+ фактор), без слънчеви очила, само с гел за устни.
Ние, отдадени на съзерцание
От Калапатар гледката беше по-добра и от вчера. Всички, които се бяхме покатерили, бяхме доволни. Направихме и доста снимки, разбира се.
След около час почивка и съзерцание потеглихме за сухото езеро, до което са построени лоджиите, по пътя ни към Базовия лагер. Гледахме да се доберем преди да ни е завалял снега.
Еверест - без облаци около него и огрян от слънце
Приближаваме базовия лагер
Пътят до Базовия лагер е през безкрайни каменопади. По едно време човек се отклонява и от там пътя му върви само върху ледника Кхубму, върху който се намира и Базовият лагер. Пак да повторя - Базовият лагер не е върху твърда равна скала, а върху пукащ и движещ се ледник.
Пукнатина като тази са често явление по пътя към Базовия лагер
Докато ходехме, по ледника видяхме много неща. Първото е всякакви боклуци. От какви ли не експедиции. Явно на никой не му се дават пари за връщане на отпадъците. Другото, което може да се види, е части от разни неща. Като части от катастрофирал хеликоптер.
Разбит хеликоптер върху ледника
Изглеждаше като руски, но не съм сигурен. Ледникът явно го е мъкнал известно разстояние, след като е паднал и сега изглеждаше още по-окаян. Имаше части и от нещо друго. Може би животни, може би хора. От време на време в ледника се пръкваше по някой кокал. Бяха малки, за да бъдат от як и големи, за да са от пиле. Някои като нищо пасваха идеално на човешки. Тях не съм ги снимал. За жалост и така може да завърши славният път на някой алпинист. Грешки тук не се толерират. Всичко може да се окаже смъртоносно.
Базовият лагер беше пъстра смесица от палатки. В момента имаше две експедиции, за които в последствие разбрахме, че са завършили успешно и без човешки жертви. В лагера очаквах да видя хора да ходят насам-натам. Не знам какво съм очаквал - може би поне да разговарят оживено.
Освен един шерп не видяхме други хора. Доколкото разбрахме, алпинистите са потеглили за аклиматизация на по-високо. Не питахме и шерпа, защото сигурно му е писнало от такива като нас - дето само идват, гледат и задават въпроси. На връщане времето отново се навъси, заваля сняг и общо взето нищо необичайно.
Палатките на корейската експедиция
Отново в лоджията
Голямо ходене падна днес. Коремът ми стърже от глад, но нямам апетит. Не ми върви храната, а и от черен чай вече ми е дошло до гуша. В дневника си съм записал “Виж друго щеше да е биричка, кавърма, пълнени чушки със сирене и яйце.” За боб нищо не се споменава.
Може да се каже, че привършихме с по-интересните неща. Остава само ходенето до Гокьо. След това такова ходене ще падне до Лукла, че чак ми се насълзяват очите. Може и от печката да е.
към следващата част: До Непал и назад: Горак Шеп - Джонгла (Част 13)
Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран
