Моите Планини - Великотърновски алпинист участва в спасителна акция под връх Ботев

Новини

» 04.02.2010 Великотърновски алпинист участва в спасителна акция под връх Ботев

Великотърновският художник- алпинист Иван Мутафов участва в спасителна акция под връх Ботев през миналия уикенд. Тогава двама алпинисти оцеляха под снега повече от денонощие. Добромир Атанасов и Владо Владовски бяха пометени от лавина в Стара планина. Атанасов, който членува в Клуба по екстремни спортове "Царевец", счупи крак, а Владовски извади рамо. Двамата участваха в 40- ото издание на зимната републиканска алпиниада "Северен Джендем 2010".

На алпиниадата, базирана в хижа "Плевен", главен технически ръководител бе Иван Мутафов. Той самият не помни от кога се занимава с алпинизъм. Баща му го изнесъл в планината с раница още като бебе. Както сам казва, качил е успешно почти всички трудни стени в родните планини. Девет години преподава в училището за планински водачи в Черни Осъм. Участвал е в две експедиции в Хималаите, последната преди година, когато изпълни мечтата си и снима първенеца на планетата Еверест от 5 300 метра надморска височина. По права линия от най- високата точка на Земята тогава го делят 3, 5 километра. Въпреки повече от половинвековния си опит в планините Иван Мутафов признава, че е притеснен от случващото се тази зима. Почти ежедневно новинарските емисии са пълни с информация за загинали или пострадали хора в планините. Черната серия тръгна още от ноември.

- Г-н Мутафов, какво се случи в под връх Ботев?

- Драма, която можеше да премине в много голяма трагедия. В Алпиниадата участваха 45 души от осем клуба, които направиха успешно 23 много сериозни изкачвания, с повишена трудност. Добри и особено Владо имат много сериозен височинен опит. За Владо приятелите му казват, че е оцеляващ и в крайна сметка той го доказа. На разбора предишната вечер си говорихме, че Северен Джендем е лошо място, дяволско място с денивилация почти 1 500 метра и не случайно там се тренира за Хималайте и трябва да сме много внимателни. На другия ден около 13, 30 часа ги видях за последен път с бинокъла, че катерят успешно и после ги загубих в мъглата. Те преодоляха един от най- дългите турове и стъпиха на върха, на 2376 метра. По- късно планинските спасители са ги забелязали да тръгват надолу по летния маршрут, което по това време е равно на самоубийство. Когато ги извадихме не бе удобно да ги питам защо са го направили, но им казах, че са щастливи самоубийци. Там се слиза по буквално бездънни улей на водопади, които са лавиноопасни, независимо дали има много или малко сняг. Преминали са през някои от улейте, но на тура "Водните дупки" лавината ги е ударила. Това е лавина тип "снежна дъска". Тя няма много сняг, но е твърда и премазва. Влачила ги е 150 метра. Как са успели да се задържат преди пропастта, от която щяхме да извадим телата им чак през пролетта не знам.

- Вие как научихте за инцидента?

- Владо успява сам да намести изваденото си рамо и след това извлича Добри, чийто крак е счупен на по- безопасно място на стотина метра нагоре. Инцидентът става в около 16, 40 ч.аз научих малко след 17 часа от колежка. По мобилния телефон Владо бе съобщил, че са в бедствено положение. Късмет, че е имало покритие. С много усилия успях и аз да се свържа с него и да уточним къде точно са. Общо 15 души от планинската спасителна служба и участници в Алпиниадата тръгнаха към тях. До 3 часа през нощта те се опитваха да ги достигнат, но заради тъмнината, снеговалежът и вятърът се наложи да спрат и да се приберат в хижата. Бяха отчаяни, че момчетата са на лошо място, в истински капан. В 7, 30 ч. на следващата сутрин ми се обади Владо и каза, че са добре. За да оцелеят пренощували в ледено иглу, което успели да си построят въпреки травмите. Добри пил обезболяващи и търпял, но треперел от студ, защото били мокри. Веднага се организирахме осем души от Алпиниадата, сред които Милен Джановски и Борислав Маринов от великотърновския клуб "Царевец", британецът Джейсън и покорителят на Еверест Петко Тотев и тръгнахме към мястото на инцидента. По- късно пристигнаха спасители от Ловеч. За да стигнем до тях опънахме почти 300 метра въжен парапет. Когато стигнахме долу вече си отдъхнах, защото им занесохме напитки и дрехи. Изтеглянето на Добри с шейна продължи повече от 3 часа. Следобед дойде лекар, който се погрижи за тях и спасителите ги транспортираха до село Видима, от където с линейка бяха откарани в троянската болница.

- Какви са причините довели до инцидента?

- Разбира се във височинния алпинизъм се случват тези неща. Това не е нещо, което може да ни откаже от този вид спорт, но когато една опасност може да бъде предотвратена тя трябва да бъде предотвратена. Има едно нещо, което там човек може да го подцени. Нямаше голямо количество сняг по склоновете. Силните ветрове в Стара планина, през предшестващите Алпиниадата дни, отвяха снега и го сложиха в улеите и ниските долове и горските пояси, там където може да направи лавини. Точно през тези места минават летните пътеки, а зимните са горе по билото.

- Всяка година има инциденти в планината, но тази не станаха ли вече много. Почти ежедневно се случва нещо лошо горе. В. Търново също даде жертва преди два месеца?

- Напоследък наистина зачестиха и аз започвам да мисля защо? Първо какви хора са пострадалите- млади. Явно нямат достатъчно опит и не познават планината. В същото време младият човек е напорист и любознателен, и напира без да е наясно с всички опасности. През лятото опасностите са едни, през зимата други. Наред с ниските температури, вятърът, валежите, мъглите и т.н. идват и лавините. Снегът притежава здравина и твърдост, а в същото време може да се лепи и да тече. Питали са ме как може да те смачка снега. Може. Лавината е най- голямата опасност. Неописуема и непредсказуема. Има ли наклон над 25 градуса и снежна покривка съществува опасност от лавина. Това е латинска дума и означава подхлъзване. Аз мисля, че много млади хора не са запознати с тази опасност. Отклоняват се от маршрутите, напускат пистите. Ето в Банско загинаха ски- учител и спасител в търсене на екстремно преживяване, да качат адреналина. Влизат в скоростни улей, а това е самоубийствено.

- Не почнаха ли да се давят най- добрите плувци образно казано?

- При нас има един период на узряване. При гибелта на млади хора съм се питал не ги ли пуснахме твърде рано към голямото, преди да са минали а- бе то.

- Планината не търпи подценяване май?

- Години наред преподавам в училището за планински водачи в Черни Осъм тая основна дисциплина "Опасности в планината". Познавам лавините и на теория и на практика, защото няколко пъти са ме влачили. Слава Богу останал съм жив, но в мен вече има един център, който ми напомня за преживяното. Не искам да формирам в хората страх, защото планината е красива, но субективния фактор е много важен. Опасностите са обективни и субективни. Субективните сме самите ние, отиващите в планината. Понякога ние сме най- страшни за себе си. Обективните са характерните особености на климата, времето в момента, релефа и строежа на планината.

- Коя е най- опасната българска планина?

- Стара планина, защото е естествената граница между севера и юга.Въздушните течения влияят и на метеорологичните особености, и на релефа. На учениците си съм казвал, че щом има сняг има и опасност, която не бива да се подценява- лавината. Всъщност лавините ни дебнат и в града. На улицата върху теб може да падне покривна лавина или голяма висулка лед и буквално да те убие.

- Колко вида лавини има?

- На теория пет, но нито една не е само от само дадения вид. Това са прашна лавина, снежна дъска, от мокър слоеста лавина, основна лавина и от пухкав сняг, която пада от високо с пръхкав сняг, който в улейте постепенно става на огромни буци и е убийствена. Прашната лавина е във високите планини. Тя убива със скорост и със снега който е като прах и задушава. Снежната дъска е най- коварната лавина. Буквално дебне. Тя е малка но твърда и за мен е най- опасната, тъй като я подценяват. Факторите за образуването им са снежна покривка, промяна в температурата и вятър. Предизвикват ги удар, движение и дори вик. Никога не пресичайте улей по склона, в които вятърът е събрал сняг.

- И никога не тръгвайте сами в планината?

- Това е първото нещо, с което започвам часовете си. И знайте с кого тръгвате и къде отивате. Разучете и маршрута ако не го познавате. Важно е да научите прогнозата на метеоролозите за поне три напреди ако условията не са благоприятни не е необходимо да се рискува.

dariknews.bg

новина публикувана от Слави Асенов прочетена 916 пъти