Има в Тревненския край, някъде около Чернева поляна, пещера, за която се говори, че била обитавана от змей. Хората наоколо почитали змея, смятали, че пази посевите от суша, болест и град. Някои дори го били виждали, но само за миг - толкова бързо минавал край тях, изгубвал се и само вятърът свистял в косите им. После разказвали, че бил хубавец - дрехите му светели като слънце, а очите му разбунвали моминските сърца...

Почитали хората змея, но и се страхували от него - гледали да не го разгневят, заобикаляли пещерата и дори не помисляли да влязат вътре. Говорело се, че там има голямо езеро, в което змеят обичал да се къпе, че златни късове и какви ли не скъпоценности покривали дъното. Толкова много били, че водата около тях блестяла. Казват, че просветвала дори и извън пещерата... Понякога тази вода тръгвала мътна - тогава и птиците замлъквали, а дърветата странно шумели. По това хората разбирали, че змеят е излязъл, оглеждали се в очакване да се появи отнякъде, приготвяли му дарове, сипвали му току-що издоено мляко. След това всичко тръгвало по старому...

Един ден змеят напуснал пещерата, облечен във войнишките си дрехи, и повече не се върнал. Някои се радвали, че вече не живее по тези места, други тъгували за него. Останала само Змеювата дупка и легендата...

Легенда за Змейова дупка, Тревненския край