Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.

Двете по-малки сестри Кула, с център в едноименния български град и Гъмза, нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия, се омъжили прибързано. Попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.

Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.

В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име Баба Вида или Бабини Видини кули.