Легендата разказва, че някога Странджа била по-малката сестра на Стара планина. Не се намерил жених за нея и тя, като пораснала, избягала далеч на изток, скрила се от семейството си и от тия, който я знаели и познавали.

Намерила приятно място и се заселила със семействата на най-близките си приятелки, които и останали верни и никога не проявили любопитство да узнаят, защо момците не искали да се оженят за нея. В скоро време селището започнало да се увеличава - тук пуснали корени различни хора от различни места. Странджа бдяла над населението, като орлица го бранила от лошите хора. Скоро името и на смела и юначна мома се разнесло наблизо и далеч.

Странджа често се обличала като овчар-кехая, препускала бързоногото си конче, стигала морето, сякаш риба делфин се хвърляла в приятната морска вода, докато кончето пасяло край брега. Дълго, дълго плувала Странджа и освежавала уморената си от езда снага. А после, освежена и с нови сили, се мятала на кончето и препускала към дома си, като се спирала из пътя само да поговори с работливи хора, които се връщали от работа по нивите. Името на Странджа се понесло като приятен морски бриз по близки и далечни селища, а добротата и прехвърлила три морета. И  тръгнали сватове от далечни страни да я искат, но тя все не намирала достоен съпруг за себе си. И ето един пролетен ден се явили стотина чернокожи млади мъже, яхнали охранени арабски коне. Най-напред яздел черен, като изгорял въглен, едър мъж, с червена качулка на главата, с три реда тежки златни синджири на шията, с по девет златни гривни на ръцете, а на всеки пръст имал пръстен от злато с безценни камъни.

Дошли непознатите чернокожи люде близо до къщата на Странджа и спрели. Слезли от конете и изпълнили обширния двор. Без много разпитване казали, че идват от далечна, топла страна отвъд морето, да искат прочутата Странджа за своя султан — мъжа с червената качулка и скъпите златни накити. Изтръпнали приятелите на Странджа, уплашила се и тя — как ще се омъжва за някакъв си незнаен султан от незнайна земя! И как тя, хубавицата белолика и русокоса, с големи кръгли черни очи, с тънки като гайтан вежди и стройна като тогола снага, ше може да бъде султанка на хора толкова различни от нейния народ! Дзкато се чудела как да се избави от тия незнайни сватове, тъмни облаци закрили небето, широки огнени светкавици прерязали небесния купол, земята се разтърсила толкова силно, че реките се вдигнали на високи талази и със сила прорязвали широки долини, а сушата над тях се въздигала на десетки места. Когато "трескавицата" стихнала, от неканените сватове нямало ни следа — удавили се в морето, което до тогава било светлосиньо и оглеждало цялото небе, а сега водата станала черна и високи вълни заливали бреговете му със страшно бучене и плясък...

Така, казва легендата, се образувала вековната планина, която хората нарекли с името на първата заселница — Странджа, а морето, чиито води миели полите й — Черно море. И за да пазят планината и земята от лоши люде, жителите по тия места съградили много калета и крепостни стени, които станали вечна стража на хубавата българска земя. Тук извират и се вливат в морето реките Ропотамо и Велека. Тук се подвизавали прочути със зулумите' си кърджалии, тук намирали убежище славни хайдути и войводи като Петко войвода, Ангел войвода, Индже и Кара Кольо, Мартин войвода и др.. възпети в десетки песни и легенди, в приказки и предания.

Легенда за Странджа планина
"Достигнало до нас" Елена Огнянова