Над изворите на река Бели Искър се извишава гърбом връх Реджепица, в чиито южни пазви е сгушено Реджепското езеро. Вярва се, че стопанин на това езеро е чудноват звяр - половин човек, половин риба. В леденостудените води на езерото живеела само планинската пъстърва, ала звярът не я обичал. Хората виждали, че около Реджепското езеро често се навъртал опитен и смел ловец. Някои разказват, че бил стар човек - дядо Георги, други пък го запомнили млад, напет и красив момък, който обичал да броди из планината и често присядал край езерото. Този ловец се опитвал на няколко пъти да го зариби, да създаде живот в него, та да помогне на близкото население в изхранването му. Дори някои го видели веднъж как в широко бяло менче донесъл риби от Белишкото езеро и ги пуснал в Реджепското. После тръгнал из планината на лов за диви кози и мечки.

Скитал през деня ловецът, но не убил никакъв дивеч. Надвечер слязъл край езерто, наклал огън, хапнал каквото имал в торбата и се настанил под един клонест бор да спи. По някое време при него приседнал стопанинът на Реджепското езеро — приличал на звяр, но говорел като човек, и строго заповядал:

- Събуди се, скитнико, и още преди да е изгряло слънцето, извади рибките, които днес донесе и пусна в езерото без моя воля.

- Как ли няма да се гмурна в студената вода - отговорил ловецът и прихванал пушката си.

- Още в зори застани край езерото! - натъртил езерният стопанин.

- Рибите ще бъдат изхвърлени на брега. Ти ги събери, докато са още живи, и ги отнеси там, отдето си ги взел. Ако не сториш това и някоя от рибките умре, ще отговаряш с живота си.

Младият ловец се уплашил от строгостта на чудовището и преди изгрев застанал край езерото, от което изскочили рибките. Събрал ги в менчето, напълнил го със студена вода и ги отнесъл в Белишкото
езеро. Затова и до ден днешен студеното Реджепско езеро е безрибно.

Легенда за Реджепското езеро
"Достигнало до нас" Елена Огнянова