Един момък слугувал осемнадесет години при различни стопани. Парите, които спечелил, обръщал в злато и го криел в един кух кривак, с който не се разделял никога - ни през деня, ни през нощта, все го държал в ръцете си. Но веднъж, когато прибирал говедата, които пасял, една крава останала на диря. Момъкът подвикнал няколко пъти, но кравата си пасяла край блатото и не вдигала глава. Говедарят се разсърдил и хвърлил кривака да я удари. Той не достигнал до кравата, а паднал в блатото. В миг момъкът се вкаменил — нали в кривака било златото, спечелено за осемнадесет години! И без да му мисли много, бързо се хвърлил в блатото да го дири. Дълго газил из блатото, дълго се трудил, но напразно - не успял да намери кривака със златото. Уморен и съсипан от тревога, излязъл момъкът из блатото, което погълнало спечеленото с много труд богатство.

Минали две години от тази случка. Момъкът откарал да мели брашно в село Бяла, което лежи на около два часа път от Рабиша. Закарал житото във воденицата и седнал да се грее край огъня. По едно време във воденицата влязъл човек, който държал в ръцете си кривака, изгубен от момъка преди две години в Рабишкото блато. Щом познал кривака си, той веднага попитал човека:

- Чичо, откъде имаш този хубав кривак? Ти ли го прави, или го намери някъде?

- Този кривак намерих на крепа, там дето вадата е заградена с дъски, та отправя водата в улея на воденицата. Там беше запречен и го намерих преди две години.

- Откъде идва водата за воденицата? - попитал момъкът.

- Идва горе от врилото, от извора — рекъл човекът. — Изворът е малко по-нагоре от воденицата.

Момъкът взел кривака и разказал как го е загубил. Хората не повярвали, ала той отворил горния му край и извадил от там златото, което разделил братски с човека. Оттогава се вярва, че има поздемен път на водата, която е довлякла и кривака.

***

Друго предание разказва, че там, дето е блатото, някога е било село Рабиша. В полите на връх Магура имало "врило" — извор, под който се простирало селото. Селяните черпели вода от този извор. Веднъж селският говедар, като пасял говедата, видял, че от извора излязъл бик, който връхлетял на селския бик и без малко щял да го умори. Вечерта говедарят разказал на селяните какво се е случило през деня. Уплашили се селяните. За да предпазят селския бик, направили остри железни шипове и ги турнали на челото и гърдите му. След някой и друг ден говедарят закарал говедата да пладнуват край извора, както правел всеки път при горещо време. От извора отново изскочил водният бик и подгонил селския. Той не се уплашил, а се обърнал и двамата се сборили. Борбата продължила доста и водният бик бил тежко наранен. Изревал страшно и в миг изчезнал. Тъкмо се изгубил от погледа на говедаря и връх Магура се пукнал на средата. Из пукнатината бликнала силна вода, която потопила село Рабиша и продължавала да тече... Най-сетне, в края на третата нощ планината се събрала и прибрала водата, която отново изчезнала.

От тази вода се образувало днешното езеро, което извирало пак от същия извор, който сега е скрит. Пукнатината зараснала.

Легенда за Рабишкото езеро и Магура
"Достигнало до нас" Елена Огнянова