Преди много години Преспанското езеро не съществувало. Там било плодородно поле и през него течала голяма и хубава река, която при село Глубочани се губела в планината. Около това място едно овчарче обичало да пасе стадото на един поп. То било родом от някакво село, разположено край изворите на река Дрим.

Един ден овчарчето, както си играло, изпуснало свирката си във водата и тя потънала. На другия ден майка му я намерила при улея на воденицата до самия извор на река Дрим. Тя взела свирката и я занесла у дома си. След някой и друг ден овчарчето дошло в къщи и майка му му подала свирката. Момчето веднага я познало — била неговата свирка, същата, която изпуснало на Преспа. И разказало за това на майка си.

На тръгване от дома овчарчето заръчало на майка си да пази хубаво около улея за някоя нова поличба. Като се върнало при овцете, то заклало една овца, одрало я и я пуснало в дупката, дето пропадала водата. На другия ден одраната овца била на улея при воденицата. Овчарчето повторило и потретило опита си със сполука. То се увлякло в това и всеки ден по една овца отивала под планината от Преспа за Охридско. Овцете намалявали. Попът се обезпокоил и попитал овчарчето какво става със стадото, та толкова намалява, а то отговорило, че "вълци го съсипват". Попът не повярвал в думите па момчето, защото нищо не се чувало за вълци по това време в този край. Проследил овчарчето и разбрал къде се губят овцете му. Разгневен от това, той заклал овчарчето и го пуснал в ямата, за да отиде изпод планината при майка си, която знаела за овцете и не казала на стопанина им.

Наказанието било много жестоко. Бог се разсърдил и заради попа наказал цялата местност. Широкото отвърстие, през което преди свободно минавала водата, сега се стеснило. Водата се вдигнала и потопила всичко наоколо. Но съжалил се Господ — голяма беда стоварил върху бедния народ, който не знаел нищо за опитите на момчето. Затова оставил ла се оттича по малко вода за Охридското езеро, защото иначе и цялото Ресенско поле щяло да потъне под водата.

Мнозина не знаят случилото се с овчарчето и поповото стадо, а вярват, че дяволите запушили отвърстието, през което водата се оттичала през планината. Те откъртили една огромна канара от Чертикамен, който се намира над село Отешево, и с него запушили дупката. Водата тогаз се събрала, дигнала се високо и потопила околността. Но скоро дяволите забелязали, че се оттича по малко вода, и тогава отишли за друг голям камък, който и днес се намира наблизо там. Те искали да потопят всичките села на Преспанската област. Но тук се намесил свети Георги, който се престорил през нощта на петел, пропял и дяволите се пръснали — тяхното време е преди петлите да пропеят.

Стари хора разказвали, че около това място доскоро се навъртали лошави духове, които потопили много човеци и животни, като минавали там наблизо по мръкнало.

Легенда за Преспанско езеро
"Достигнало до нас" Елена Огнянова