Има такава местност в Тревненския край, някъде над днешното село Бочуковци се пада, за нея разказват тъжна и мрачна легенда... Случило се в ония страшни времена, когато нашата държава загивала и много битки се водели между българите и турските завоеватели. Чуло се, че дори цар Иван Шишман е убит, че и столицата Търново е подложена на огън и сеч. Това разказвали хората, които напускали поробените земи и като пълноводна река заливали планината със своята мъка по изгубените близки, по изоставените домове...
Край гъста букова гора в Тревненския балкан живеели бедни хора - дървари и въглищари. Една вечер, май че било скоро след падането на Търново, те видели, че наблизо спират конници. Личало, че са тръгнали набързо - нищо не носели със себе си, изглеждали уморени и мрачни, но по дрехите им, макар и прашни, по конете и по оръжието им се разбирало, че са знатни хора. Разседлали конете си в мълчание, хапнали по няколко залъка и полегнали. Преди да заспи, всеки от тях свалил от седлото си по едно ковчеже. Малки били ковчежетата, но изглежда в тях били скрити богатствата им, защото някои ги подложили под главите
си, други ги покрили с ръце и едва след това се унесли в тежък сън.
Решили дърварите, че това са боляри, че бягайки от турците, са взели най-ценното, което им е останало, че в ковчежетата има злато и скъпоценности. Нали били бедни, помамила ги мисълта за чуждото имане и намислили да сторят зло - приближили се и ги убили. Още не усетили тежестта на сторения грях, отворили ковчежетата - бързали да видят скритото богатство, но намерили там ... по шепа пръст.
Едва тогава разбрали, че в бягството си конниците наистина взели най-ценното, което им е останало - малко от родната земя. Разбрали още, че погубили добри и юначни хора, че извършили непростим грях. Тогава почувствали, че не могат да гледат новите гробове, не могат да живеят тук със своята и с чуждата мъка. Толкова ги боляло от стореното зло, че сами себе си проклели, запалили домовете си, постояли, докато всичко станало на пепел, и напуснали завинаги това място. Казват, че и досега то е безлюдно, носи му се слава на прокълнато, обирджийско, наричат го Пепеляна...
Легенда за местността Пепелянка, Тревненско
