Легендата разказва, че царят извикал Крали Марко в своя дворец в Стринава, за да си плати царския налог. Тръгнал юнакът да се поклони пред царя, като взел със себе си и бъчва с чисто злато. Вървял от към Върпищенското плато и стигнал до дървения мост, който отвеждал към крепостта. Здрав бил мостът, издържал тежестта на десетина войници, направен бил от яки дървета, свързани с ремъци от сурови биволски кожи.

Пристъпил Крали Марко и бавно тръгнал към другия бряг. Тежък бил, бъчвата на рамото му тежала повече и от него - мостът предупредително поскърцвал и някъде към средата едно от въжетата се скъсало. Политнал Марко да падне в бездната, но в последния миг се закрепил. Себе си спасил, ала бъчвата със златото потънала.

Това злато не било намерено тогава, напусто го търсили и по-късно. Казват, че и днес по тия места обикалят иманяри, но не се е чуло някой да го е намерил...

С още една легенда се свързва името на Крали Марко в Тревненския край. На стръмния склон на хълма срещу Плачковци доскоро стояла като побита една скала - варовикова, наполовина зарита в земята и някак самотна. Друга такава наоколо нямало, най-близките като нея били чак на десетина километра, но по на юг.

Разказват, че по тия места Крали Марко се срещнал с турците в люта битка за Търново. Откъртил в гнева си
юнакът скала от Тревненската планина и я захвърлил като камъче срещу нашественика... Така разказва легендата, а било ли е, не е ли...

Легенда за Крали Марко и царския налог