Легендата за Каябашкото блато има два печатани варианта - първият е публикуван от Илия Блъсков (1865 г.) вторият - в антологията “Българско народно творчество” (1963 г.).

...Било е по времето, когато Господ ходел по земята. Веднъж, на Великден или на Св. Троица той слязъл на това място, където някога било село Босилково. Празнично облечените моми и момци от хорото се присмели на убогия старец. От цялото село го приютила единствено бедна вдовица с две деца. Цял ред чудеса ознаменували присъствието на божествения гост в бедната хижа - говеждата лепешка в огнището се превърнала в дъхава пита хляб, разсъхналите бъчви се напълнили с вино, а кацата - със сирене. На изпроводяк той й казал да вземе най-ценното вкъщи и да си тръгне от селото, без да се обръща. Вдовицата сложила на глава решето с квачка и пиленца, взела за ръце двете си деца и потеглила на запад-югозапад към Мокренския проход. В това време Господ се върнал насред мегдана и побил бастуна (тояжката, патеричката) си сред хорото с предизвикателното предложение към някой от младите да го извади. Никой не успял и това сякаш било доказателство за греховността им - само с кутрето си Той го изтеглил, екнал гръм от внезапно бликналата силна вода, в миг селото било потопено и се образувало Каябашкото блато. Вдовицата чула гърма, забравила предупреждението и се обърнала да види какво става, но се вкаменила с решетото, квачката с пиленцата и децата в ръце.

Каменната група се виждала векове наред над Мокренския проход, докато в 1934 г. не била взривена от иманяри.

Легенда за Каябашкото блато (Скалянско езеро)
Източник: bg.wikipedia.org