Едел, Едел! Гледай, мила! Виждаш ли ти онзи цвят те очи в скалата впили - Мене той е непознат............. Закатерили скалата с пот облели се чела ще пожали ли съдбата две дечица, две сърца? .............................. Едел, дай ми ти ръка! И ръка в ръката впили тя го гледала и в миг - Едел, падам сестро мила – се понесъл страшен вик. - Вайс - извикала сестрата ужас замразил лице: полетели от скалата здраво вплели се ръце. - Едел!...- Вайс!... Зовът последен повтаряли скалите в глас .............................. Зори при извора кристален постъпили в страшен миг! Извикал с глас баща печален разцепил въздух майчин вик!

Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС