Из цяло Тревненско разказват, че някога по тези места имало дворец - в него българските царе отсядали по време на лов, пак там прекарвали летните горещини. Близо до двореца се намирала голяма и красива
ливада - въздухът наоколо ухаел на ароматни треви, водата бликала отвред и разнасяла животворна прохлада. От незапомнени времена ливадата била царско владение, на нея се отглеждали конете, с които царските войски отивали в бран.

Разказват, че някъде тук завършил своя дълъг и славен живот цар Иван Асен II. Решил той сам да обязди новия си кон. Възседнал го, а конят бил не само млад и силен, но и с буен нрав - понесъл се като вятър към един от близките върхове и огън излизал изпод копитата му. Стар бил вече Иван Асен, не издържал безумното препускане и когато на самия връх конят най-сетне вкопал крака в земята, юначното му сърце спряло да бие. В памет на своя мъдър и обичан цар хората по тези места нарекли върха Цар Асеник...

Минали години, българската държава била погубена. Турци завзели Търновград, но не намерили там царя Иван Шишман. Желанието на турския султан да го залови било толкова голямо, че изпратил свои хора навсякъде, наредил им да пребродят всички пътища, да обходят всички гори, да не оставят къща и двор неогледани. Тръгнали преследвачите и не след дълго доловили дирите на царя по стъпките на неговия кон, а те отвеждали към царевата ливада. Завардили ливадата и старателно оглеждали следите от конски копита. Уж добре гледали, пък не видели конски стъпки да я напускат...

А царят наистина бил там, но по Божия милост се спасил от залавяне - предрешен бил в селяшко рухо, а войниците българи, които се грижели за царските табуни, подковали коня му отново, като обърнали подковите обратно. После го съпроводили по тайни пътеки и го превели отвъд Балкана.

След като спасили своя цар, те се върнали - направили стражеви пост и останали да живеят по тия места в
очакване Иван Шишман отново да ги потърси. Селището, което основали, и днес се нарича Войниците.

Легенда за Царева ливада, Тревненско