В някакво близко до Рилския манастир село живеели мома и момък, които много се обичали. Стара вражда лежала между двата селски рода, та родителите им не позволявали да се оженят. От жал момъкът избягал в манастира и станал калугер. Девойката дълго тъгувала по него, връщала годежари от близки и далечни села — била чудна хубавица, много работлива и гласовита певица. Славата й се носела из околните села и много богати и бедни ергени протягали ръка към нея. Веднъж дошъл да я иска момък от Горноджумайските села. Богат, здрав планинец, имал хилядни стада, които пасели из Пирин.

Зарадвал се моминият баща — какъв късмет излязъл за дъщеря му! Приел момъка, разговорили се и определили деня за сватбата. Но това уговарял бащата сам — хич и не питал дъщеря си дали иска да се ожени за тоя мъж, или не — такъв бил някогашният обичай. Девойката нищо не казала, започнала да стяга даровете си за сватбата. По цял ден се залисвала с работа и никому дума не отронвала. Когато дошъл денят на сватбата и сватовете пристигнали, тя изчезнала, без да остави някаква следа след себе си. Дирили я навсякъде, но напразно - не могли да я намерят, сякаш в земята потънала.

А девойката, щом видяла, че сватовете пристигат, избягала тайно от къщи — в залисията никой не я забелязал — и се отправила към манастира. Искала там да стане послушница и да живее близо до своя любим. Пристигнала късно вечерта до манастирските порти и почукала. Отворили й и като видели жена, пак хлопнали вратите пред носа й - сама жена не приемали в манастира. Тя викала името на любимия момък, викала, но никой не се обадил. Избиколила манастира, стигнала на височината, дето падала със страшна сила буйна пролетна вода, и се хвърлила. Когато паднала, цялата околност се раздрусала силно и водата за пръв път излязла от коритото си. Оттогава я нарекли Друшлявица, а водопада - Друшлявски

Легенда за Друшлявският водопад и река Друшлявица в Рила
"Достигнало до нас" Елена Огнянова