Над град Костенец, под рилския връх Равни, е красивото Белмекенско езеро, наречено на името на съседния връх Белмекен. Тамошните води са впрегнати в голямата хидроенергийна система "Белмекен - Сестримо". Езерцето било приветливо, с много бистра и студена кода.

В миналото хората вярвали, че в това бистро като сълза езеро живее страшна хала. По няколко пъти в годината тя излизала из езерото. Тогава падала гъста, непрогледна мъгла, светкавици прорязвали небето, гръмотевици продънвали "небе и земя" и се изсипвали унищожителни градушки, които убивали плодородието.

Хората тръпнели от ужас, когато виждали да "извира" мъгла от езерото. Тя била знак, че идва опустошителна буря за лозарските села Ветрен, Славовица и Церово, Пазарджишко. Това продължавало векове наред. Много пъти населението от тамошните села се сговаряло да се съберат мъжете и задружно да отидат в планината, та да засилят езерото и да унищожат халата, за да спасят лозята и посевите си. Но от суеверен страх ли, от друго ли, никога не успели да се съберат и да се впрегнат в работа. Затова езерото останало незаровено и халата неизгонена. Но кой знае, може би вече много е остаряла и обезсилена, та по наше време не прави бели на селяните.

Легенда за Белмекенското езеро
"Достигнало до нас" Елена Огнянова