В дълбоката гориста долина на река Габровница, в западните поли на Ржана планина (1637 м) на един час път под старопланинското село Осеновлак е сгушен живописно старинният манастир „Седемте престола". Той е известен още и с името Осеновлашки манастир.

Седемте престола е съществувал още през Втората българска държава. Според една легенда той бил основан от някой си княз Георги, считан за брат на Петър Делян. Князът построил двадесет църкви и приел монашеството под името Георги. След смъртта си бил погребан в манастира пред входа на църквата.

През турското робство манастирът бил разрушаван на няколко пъти. Така през 1737 г. бил разрушен и ограбен по заповед на султан Махмуд Безбожни. Възобновен бил в 1770 г., но отново бил разрушен от кърджалиите.

За съществуването на манастира свидетелствуват и оскъдни приписки в стари ръкописи и старопечатни книги от 1770 до 1842 г. В манастирската църква е намерено едно ръкописно евангелие от 1511 г., донесено в дар от протопоп Божко от София.

Църквата е еднокорабна кръстовидна постройка с прихлупен купол. Има главен олтар и шест малки параклиси с отделни олтари. Поради това манастирът се нарича „Седем престола". Църквата била възобновена през 1868 г., когато били зографисани външното предверие и куполът. Запазен е старият полилей, наричан от местното население „Хорото". На вътрешната страна на полилея има надпис, от който се вижда, че полилеят е поставен в 1815 г. Той е украсен с оригинално боядисана резба. Иконостасите на някои от олтарите са украсени също с хубава резба и старинни икони. Северното крило на манастирската сграда е построено в 1877 г. от село Осеновлак, а северозападното крило — от село Брезов дол в 1878 г.
В манастира „Седемте престола" през 1799 г. се е укривал Софроний Врачански, който избягал от Враца, преследван от кърджалиите. При иеромонах Христофор в манастира се е укривал и Васил Левски, когато обхождал околните села и организирал революционните комитети.

Северно от манастира Седемте престола има старо градище, от което още личат останки от зидове. Местното население нарича градището Латинското кале.  Срещу манастира, през реката, която се минава по малко дървено мостче, има извор, наричан Света вода, а на половин час под манастира по течението на река Габровница в местността Старото Зло, се намира целебен извор, наричан "Банята на банярите."

През юли 1899 г Седемте престола е бил посетен от Иван Вазов, който научил от монасите легендата за стария манастир и написал поетичната балада "Клепалото бие"

Природна забележителност от 8.12.1966 г. с площ 21 ха

Как да стигнем до Седемте престола:
От главния път София—Мездра, след първия пътен тунел пред с. Елисейна, на 300 метра вдясно започва асфалтиран път, който по поречието на р. Габровница води за манастира и с. Осеновлак.

В Седемте престола може да се преспи. Манастирът разполага с 50 легла.

снимки: Слави Асенов