В Искърския пролом, току при неговия изход до с. Лютиброд, се издигат тесни, високи стени, възправени отвесно и успоредни една на друга. Те наподобяват огромни ритли на каруца и отатам населението им е дало това име.

Скалите започват от равнището на река Искър и се издигат на успоредни редици до 200—300 м височина напреки от двете й страни. Техните връхни части са проядени от атмосферните условия и са превърнати в страховити зъбери.

От дясната страна на реката Ритлите стигат до местността Шишманица, през която минава шосето от София за Мездра, а лявата страна се издигат до историческата местност Рашов дол. Под тях през тунел минава железопътната линия, която върви по Искърския пролом.

Наблизо личат останки от църква и параклис от древния град Коритен, който се е намирал срещу сегашното село Лютиброд. До самите скали се виждат останки от изкуствените крепостни стени, които са били свързани с естествената крепост на Ритлите.

В северното подножие на Ритлите се образува тесен дол, в който са построени няколко овчарски кошари и малък каменен параклис. Това е историческата местност Рашов дол. През 1876 г. тук са спрели за отдих десет Ботеви четници, които били обградени от турска потеря и след ожесточено сражение били избити заедно с овчарите, при които намерили подслон. Селяните от Лютиброд събрали останките на убитите четници и ги погребали на поляната в Рашов дол.

Всяка година на 3 юни на това място идват на поклонение хиляди хора от околните села, Враца и София.
Високо над Ритлите и Рашов дол минали разпръснати на групи други Ботеви четници, които развяли знамето на свободата из хайдушката Стара планина.

Ритлите са обяви за природна забележителност през 1938 година.