На 17 км западно от Варна между селата Слънчево и Белослав се простира малка по пространство (няколко квадратни километра), но своеобразна местност. Тази местност е покрита със ситен сивобял кварцов пясък, между който само тук-там се забелязва оскъдна разстителност. Пясъкът се носи свободно от вятъра и през горещите и ясни летни дни при палещите лъчи на слънцето, когато нагретия въздух започва да трепти, посетителят на този край се чувствува като в истинска лолупустиня. Но не това еднообразно пясъчно море примамва погледа, а чудноватите каменни колонади, групирани на няколко места сред него. Това са Побитите камъни (Дикилиташ).

Картината е изненадващо красива — сякаш останки от античен форум или фантастична вкаменена гора, неповторимо моделирана сред пясъчната шир. Но Побитите камъни не са дело нито на античен архитект, нито пък на фантастичен герой от някоя детска приказка. Техен ваятел е самата природа.

Различни хипотези са били създадени за произхода на Побитите камъни. Но едва нашите геолози Петър Гочев и Стефан Бончев създадоха неоспоримата теория за тяхното създаване. Преди стотици милиони години тези места били покрити от терциерното лютеско море. В неговите води се наслоили последователно най-отдолу варовици, над тях дебели пясъчни пластове, а най-отгоре те били покрити отново с варовици.

Когато този край се превърнал в суша и под действието на вътрешните земекорни движения горната варовита покривка се ппопукала, дъждовните води започнали да проникват надолу в пясъчния слой и да образуват гигантски сталактити. Постепенно варовитата покривка била разрушена, а образуваните сталактити били шлифовани от кварцовия пясък, развявай свободно от вятъра. Така израсъл из пясъчната основа този каменен лес.

Каменните колони са почти цилиндрични и мъчно могат да се обгърнат. Подобно на сталактитите те са кухи по цялото си протежение от край до край и сякаш са провъртяни с огромен свредел. Едни от тях са пречупени, други лежат полузарити в пясъчната основа, а трети се издигат до 4-5 м внушително, с поникнали на върха треви и цветя. Те представляват сякаш гигантски вази, поставени от невидима ръка, за да украсяват този безмълвен пустинен край.

Побитите камъни са неповторимо чудо на природата, което нашият народ трябва да пази. Всяка повреда на този единствен у нас и в света природен паметник, превърнат сега в държавен резерват, е светотатство, истинско варварство.

снимки: Слави Асенов