Край гара Лакатник река Искър образува голям завой. Долината и се стеснява. В тази част тя е оградена от северозапад от почти отвесни голи отвесни скали. Местното население нарича скалите Осиковки камък, но сред туристите, алпинистите и пещерняците се е наложило името Лакатишки скали.

На най-високата точка на Лакатишките скали е построен през 1939 година кръст в памет на загиналите планинари. На втората по височина кукла след 9-ти септември е издигнат паметник на загиналите септемврийци - Милан Петров, Йордан Куртев, Стефан Трифонов и Мито Бояджиев, които след разгрома на септемврийското въстание са потърсили укритие в Осиковско землище, и били вероломно избити на Лакатишките скали.

Лакатишките скали са любимо място за катерене на много алпинисти. Намират се само на 50 км от София по ЖП линията София - Мездра. Първото алпийско изкачване на скалите Дворците и Прозореца е извършено през 1931 година от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. След 1934 година на Лакатишки скали започва катерене с осигуряване с клинове и карабинери. От тогава до днес са разработени над 100 маршрута за катерене.

На ръба, който се издига от южното подножие на скалите, наричан идеалния ръб, е построен малък алпийски заслон (4 кв м). Заслонът е построен на 300 метра над река Искър (600 метра н.в) и привлича погледа на пътниците, които преминават с влак през Искърския пролом. Освен малкия заслон на скалите съществува и каменен заслон намиращ се на алпийска поляна

Лакатишките скали привличат и много пещерняци. Най-голямата и известна пещера в района е Темната дупка в която бучи подземна река. Водите на тази река излизат като буен карстов извор, наричан Житолюб. Пещерата е на 4 етажа. В Темната дупка е открит нов вид червеи, известен само в България, в Байкалското езеро и в няколко австрийски пещери.

През 1966 година Лакатишките скали са обявени за природна забележителност, а от 1989 година са защитена местност и са включени в новосъздадения Придоден Парк "Врачански Балкан"