Белоградчишките скали са невероятни скални фигури с височина до 200 метра. Образуват ивица с дължина около 30 км и широчина до 3 км. В тази ивица от тесни и криволичещи проходи, над които се извисяват червеникавите скали с най-разнообразни и чудновати форми. Погледнати от различен ъгъл тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, или имат невероятна прилика с животни или предмети, величествени мостове, гигантски гъби и др. Народодът им е дал подходящи имена и векове наред ги е свързвал с вълнуващи легенди и митове.

Скалния комплекс започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около град Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала - в местността Фалковец.

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1942 година.

***

Сред непристъпните Белоградчишки скали се намира Белоградчишката крепост - Калето. Тя е изградена от Римляните през 2-3 век, като през вековете е доукпрепвана и разширявана. Използвана е естествената непристъпност на скалите, което улеснило строителите, издигнали само две стени от северозапад и югоизток. Другите два скални масива, обгърнали крепостта, са високи от 80 до 100 метра. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите 4-5 м и високи 12-15 м. Римската крепост била използвана не само за наблюдение и охрана на пътищата, но за предаване на съобщения чрез огън през нощта или дим през деня.

С образуването на Българската държава започва нов период в развитието на крепостта. По време на управлението на цар Иван Срацимир през ХІV в. старият кастел е доукрепен и разширен. На по-късен етап от своето съществуване през ХV - ХІХ в. Белоградчишката крепост запазва средновековния си български облик. По-късно турците извършват някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Преустройването на "Калето" за стрелково оръжие започнало през 1805 г. и на мястото на българските зъбообразни амбразури били направени 350-400 бойници за огнестрелно оръжие.

Крепостта се състой от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. На крепостните стени (височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г.

Крепостта "Калето" е най-интересният и значителен паметник на културата, който е обявен за Паметник на културата с национално значение.